Реноар – живот и творчество

Реноар е френски художник, който допринася много за появата и развитието на импресионизма. Въпреки това в много от картините си той се връща към класическия стил на рисуване. Произведенията му са пропити с възхищение към красотата на голото женско тяло. Постига успех приживе и дори успява да види картините си в Лувъра.

Ранни години

Автопортрет на Реноар

Пиер-Огюст Реноар е роден в Лимож, град в централна Франция, на 25 февруари 1841г. Той е третото дете в семейство на шивачи. Не случайно в картините си ще изобразява дрехите с изключително отношение към детайла.

Когато е на пет години, семейството се мести в Париж. Родителите бързо забелязват артистичния талант на сина си и го изпращат във фабрика за порцелан, където той става чирак. По-късно в качеството си на художник той ще рисува жените по такъв начин, че те ще приличат на статуетки, направени от крехкия бял материал.

Сутрин той се труди над чинии, вази и други съдове, а вечер посещава занятия в школа по изкуства.

След като фабриката, в която работи, фалира, като резултат от индустриализацията и навлизането на машините, младият Реноар намира начин да преживява, рисувайки по стените на кафенета. Там той имитира стила на старите майстори от времената на стиловете рококо и барок. Според много изследователи така той изгражда лековатия си стил и безгрижно отношение към живота.

Натюрморт, рисуван от Реноар

Получава академическо образование, но не постига големи успехи. Едва 68-и е от 80 ученика.

В епохата, в която живее Реноар, се е смятало, че единственият път към успеха на един художник минава през Парижкия салон. През време на живота си Огюст ще има променлив успех там и периодически ще се завръща.

Парижкият салон

Парижкият салон съществува от 1667 до 1890г. Основан е от Луи XIV, известен като един от най-големите меценати в историята. Това е една от най-престижните френски изложби и е организирана от Академията за изящни изкуства и спонсорирана от френското правителство. След Революцията Лувърът, мястото, където те се провеждат, бива отворен за всички творци.

Някои от неписаните правила на Салона са, че картините трябва да са с големи размери, краските да са тъмни, а сюжетът да е вдъхновен от историята или митологията.

Срещу всичко това се опълчва една група творци, наричаща себе си Барбизонската школа. По-късно, по стечение на обстоятелствата, това ще стане групата на импресионистите.

Гората Фонтенбло става тяхното място за срещи и тяхно вдъхновение.  Моне, Базил и Сисле често рисуват заедно там.

Творчеството на Реноар е повлияно повече от тях, отколкото от учителя му Глейр.

Импресионизъм – отличителни черти

Реноар „Две сестри“

За начало на импресионизма се счита 1869г.

През целия си творчески път Реноар се лута между него и класическия стил, между моментното впечатление и реализма.

Импресионистите предпочитат да изобразяват обичайни ситуации, рисуват навън, обичат жените и семействата си и често те присъстват в картините им.

Стилът им се отличава с къси, отривисти движения на четката, които създават впечатление за движение и жизненост. При това те избягват излишните детайли. Като резултат, зрителят получава мимолетно впечатление от сцената, а не нейно реалистично изобразяване.

Отношението към цветовете от страна на импресионистите е революционно. Те експериментират с несмесени цветове, отделяйки чистите и съставните им. Реноар и Моне осъзнават, че ефектът от светлината не остава неизменен, той се влияе от съседните цветове. Това е особено важно при рисуването на сенки. Дотогава те са в черно или кафяво. В платната на двамата сподвижници обаче сянката е цветна и отразява светлината около нея.

Изобретяването на метални кутийки за бои прави пренасянето им по-лесно и художниците се отправят към места сред природата и започват да рисуват пленери. Боите стават и по-гъсти, което изисква нова техника на рисуване.

Синият е един от любимите му цветове на Реноар. Една от причините е прозаична – производителите на боя раздавали тази в цвят ултрамарин безплатно.

През 1874г „отвергнати“ от салона художници организират първата си изложба. Събраните произведения на изкуството не си приличат много, малко е това, което ги обединява. Зрителите ги подлагат на унищожителна критика, продажбите са минимални. Критиците наричат картини като „Импресия. Изгряващо слънце.“ на Моне любителски и незавършени. Именно гореспоменатата картина става причина за наричането на групата единомишленици импресионисти.

Реноар и жените

Реноар често има връзки с моделите, които рисува. Той ги изобразява върху платното със страст. Жените в картините му са едновременно модерни и първични, съблазнителни и непорочни.

През 1890г се жени за една от тях – актрисата Алин Шариго, от която има трима сина. Единият от тях – Жан става известен кино режисьор.

Пътувания

Посещава Алжир, Италия, Испания. В Италия е силно повлиян от старите майстори като Рафаел. Там той започва да се съмнява в способностите си да рисува. Въпреки това при срещата си с Рихард Вагнер той не пропуска да нарисува портрета му, и то само 30 минути.

Късен период

Реноар „Разходка“

Към края на живота си си печели славата на изкусен портретист. Става най-великият художник на Франция за времето си.

Старостта се опитва да му отнеме най-ценното – способността да изобразява света върху платно, когато се разболява от артрит, но той не спира да рисува до края на живота си, като завързва четката за ръката си.

По ирония на съдбата причината за смъртта му става именно любовта му да създава картини на открито. Той настива и умира след два дни на 3 декември 1919г, когато е на 78 години.

 „Обяд на лодката“

Реноар – „Обяд на лодката“

Картината се отличава с динамика. Героите в нея са в движение и активно общуват едни с друг. Човек не би повярвал, че е рисувана с месеци, защото улавя един кратък момент.

На нея ся нарисувани част то приятелите на художника. Жената с кученцето вляво е бъдещата му съпруга Алин Шариго.

Реноар използва атмосферна перспектива. От картината струи ведро настроение, личи си радостта, с която е рисувана.

Фигурите са триизмерни. Можем да чуем как вятърът подухва през навеса или как приборите почукват по порцелана. Чашите са конструирани от проблясъци светлина и малки петънца сянка.

Като че ли платното диша.

Стилът на Реноар не винаги е разбиран, но въпреки това той е един от малкото творци, които успяват да видят картините си в Лувъра и да се порадва на сравнителен финансов успех. Неговите биографи твърдят, че той е бил женомразец, но това е толкова трудно да се повярва като се има предвид количеството картини с изобразени жени и вниманието, с което те са нарисувани.

Фотографии:

Picryl.com

Източници:

https://www.renoir.net/

https://www.theartstory.org/artist/renoir-pierre-auguste/life-and-legacy/#nav

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *