Плетенето набира популярност в България и по света. Ръчно изработените плетива внасят доза неповторимост и уникалност в гардероба ни.
През 2014 г. плетенето на една кука е в тройката на най-търсените думи в Гугъл в раздела за хобита. В днешно време това е разпространено занимание, но началото му е скромно.
Плетенето в древността
Не е възможно да се разбере кой и как е измислил и направил първата бримка, поради факта, че малко плетива са се запазили, но се знае със сигурност, че това е било много преди новата ера.
Първите плетива са били изработвани на ръка, а после се изобретяват различни приспособления.
Вярва се, че първите изплетени предмети са били риболовните мрежи. Разбира се, изработвали са ги мъжете. Жените са създавали предмети за бита и облекло.
В Израел, в пещерата Нахал Хамер, са намерени плетива, изработени през 6500 г. пр. Хр.
В началото са използвани къси куки с ухо от кост, дърво или рог на животно. Техниката се нарича nalbinding и предшества плетенето на една и две куки. Иглата е плоска и заострена.
Плетива, изработени със същата техника, са намерени и в Северна Европа, в земите на викингите в периода от 800 –1666 г.
В Египет са намерени чорапи с отделно място за палеца, за да могат да се носят със сандали.
Плетените гоблени заслужават особено внимание. Вероятно това красиво изкуство се заражда на Арабския полуостров и се разпространява на изток в Китай и Индия и на запад в Испания. Това става в периода между 300–1453 г.
Плетенето на една кука в модерни времена
Модерната версия на занаята започва да се развива през 16 век.
През 1589 г. англичанинът Уилям Лий изобретява първата машина за плетене. Елизабет Първа не я одобрява, защото не харесва качеството на произведените чорапи, твърде груби са за нейната нежна кожа. По друга версия тя не иска многобройните плетачи в страната й да загубят работата си. Лий не се отказва и се мести във Франция, в Руан, където създава ателие за трикотаж.
В Италия плетенето на една кука дълго време се нарича „произведение на монахиня“, тъй като именно обитателките на манастирите започват да се занимават с него.
Французите го наричат tambourine или барабан, защото в миналото се е използвал обръч за бродиране, който е наподобявал музикалния инструмент.
Първото списание за плетене излиза през 1823 г. В Нидерландия. Нарича се „Пенелопа“
В началото плетенето се е извършвало от мъже. Изработката е била изцяло ръчна, отнемала е много време и поради всичко това – цените на плетивата са били изключително високи и само аристократите са можели да си ги позволят.
Трагичен период в историята на Ирландия става една от причините за популяризиране на плетенето. Големият глад в годините между 1845 и 1849 принуждава много хора да продават плетивата си. Самата кралица Виктория си купува дантела, плетена от ирландки, и дори тя лично се научава да плете на една кука. Осемте шала, нейни произведения, са подарени на ветерани от войната в Южна Африка.
Към края на живота и управлението й голяма част от Великобритания плете.
Принудените да емигрират ирландци пренасят занаята в САЩ.
Плетенето на една кука през 20 век
През 20-те и 30-те години настъпва голяма промяна. Чрез плетене на една кука започват да се изработват цели облекла, а не само яки и дантели.
Плетенето представлява предимно домашно хоби до 60-те и 70-те години, когато то става изключително популярно сред младите хора и най-вече бабините квадратчета. Те могат да бъдат видени и по модните подиуми и досега.
Амигуруми
Отделно внимание заслужава японската техника амигуруми.
„Ами“ означава плетен, а „нуигуруми“ натъпкано човече.
Не е ясно кога точно възниква това изкуство. Вероятно това се случва още в Древен Китай, по време на династията Шанг.
През 17 век холандците пренасят техниката в Япония. Тя става изключително популярна сред самураите. Те плетат чорапи с пръсти, за да са по-подвижни по време на битки.
Конкретно техниката амигуруми става популярна едва през 60-те години на 20 век, когато Япония се трансформира от земеделието към по-урбанизиран начин на живот. Хората започват да имат нужда от нещо по-забавно и детско, гледат на живота не толкова сериозно.
През 70-те се заражда движението „кауаи“, думата се превежда като нещо сладко и нежно и е една от най-употребяваните в японския език.
Най-популярният му представител е котенцето Хелоу Кити. Тенденцията към всичко малко и забавно се пренася и в плетенето. С навлизането на интернет схемите за плетене стават много по-достъпни.
Интересни факти за плетенето на една кука:
- Най-бързата плетачка в света е Лиза Гентри от САЩ, която изплита 5113 бримки за 30 минути.
- Най-голямото одеяло, изплетено на една кука, е изработено по повод дните на Мандела през 2015 г. и е цели 3133 кв. м.
- Най-дългият изплетен синджир достига 130 км и е изработен от французойката Ан-Вание-Дюсел.
- В книгата си „История за два града“ Чарлз Дикенс споменава плетачка, която в началото изглежда незначителен, второстепенен герой, но впоследствие се оказва, че тя изписва в плетивото си имената на хората, които трябва да бъдат убити на гилотината.
Фотографии:
Източници:
https://www.woolandthegang.com/blog/2015/05/a-brief-history-of-crochet