Предмети, дошли от индианците

Индианската култура е изключително богата и направо необятна за тези, които се опитат да я опишат. В момента индианците наброяват около 60 милиона и на тях до голяма степен се гледа като на музейни експонати в резерватите, в които са настанени.

Племената, населяващи Северна Америка, започват да създават украшения преди около 10 000 години. За целта използват тюркоаз, бодли от таралеж, кости, скъпоценни и полускъпоценни камъни, еленови рога, сребро и мед.

Индиански вожд картина
Индиански вожд

Бижута

Главната причина индианците да носят бижута е естетическа, но те често показват и социалния им статус. Стилът им варира от племе на племе, но не съществено заради комуникацията между тях и сходния етап на развитие.

Използвани материали

  • Тюркоазът е най-използваният камък от югозападните племена. Той символизира небето. Вярва се, че може да дава живот и да помага за осъществяване на връзка с Майката Земя.
  • Медта е предпочитаният метал, преди индианците да се научат да използват среброто. Това става с идването на испанците през 1500-те. Племето чероки е разполагало селищата си около медни мини.
  • Плетенето с мъниста е дълбоко залегнало в този занаят при индианците. Често вместо нишки са използвани бодли от таралеж или сухожилия от други животни.
  • В днешно време се използват и съвременни машинни техники, които включват стоманата и титания.

Пейот

Техниката за плетене с мъниста пейот е една от най-използваните в бижутерството. Образци на украшения, изработени с нея, се срещат в гробницата на Тутанкамон (1332-1323г. пр. Хр.). Не само древните египтяни са я използвали, но и хора, живеещи в Европа, Малайзия и дори в Северна Америка. Любопитно е как занаятчии, които не са имали контакт един с друг, достигат до една и съща техника за изработка на украшения.

Тази техника получава името си доста късно, едва през 19 век. Индианци от племената киова и команчи я използват за декорирането на кратунки и други предмети, използвани при религиозни ритуали. Тези ритуали са придружавани с консумацията на кактус, наречен пейот. Той, между другото, има халюциногенен ефект. Името на кактуса се пренася върху техниката.

Керамика

Индианците изработват керамични съдове, като първо придават форма на парче глина, после я нагряват, за да я втвърдят. В ерата преди идването на Колумб всички дейности са извършвани на ръка. Номадските племена не придават значение на този занаят поради чупливостта на керамичните съдове. По-разпространен е сред уседналите, които се занимавали със земеделие.

С идването на заселниците от Европа индианците намират пазар за произведенията си.

Кошници

Плетенето на кошници е един от най-старите занаяти. Това изкуство често е свързано с тайни техники, предавани от майка на дъщеря. Материалите зависят повече от географското местоположение, отколкото от традицията на племето. Така например индианците от племето чероки, населяващи Югоизтока, използват борови иглички и ракита, а тези от Северозапада – кора от кедър и корен от смърч. Смолата от борови дървета е използвана за придаване на водоустойчивост.

Кукли

Децата често играят с ръчно изработени кукли, които са облечени в типичните за племето дрехи. По запазилите се, историците съдят за бита и културата на различните племена. Честа практика е момичетата да режат косите си, за да се използват те при изработката на куклите. Момчетата пък убиват животни и даряват кожата им за дрехите на играчките.

Една от най-популярните кукли е качина. Тя се изработва от дърво и се боядисва в различни цветове. Тази практика започва в племето хопи. Куклите качина олицетворяват различни духове и са давани на децата, за да се запознаят те със значението на всеки един от духовете.

По време на годишните церемонии мъжете танцуват и влизат в ролята на различни качини, носейки маски. Някои са богове, други животни, а може да бъдат и умрели членове на племето. По време на тези церемониите на децата са подарявани кукли. 

Мокасини

Индиански мокасини
Индиански мокасини

Думата идва от езика поухатан и в днешно време се използва за всички видове индиански обувки. Всяко племе обаче си има свои разновидности. Виждаме малки разлики в шевовете и подметките. Повечето мокасини изглеждат като на снимката.

Изключение правят племената, живеещи при екстремен климат. Тези, населяващи пустини и равнини често носят мокасини с твърда подметка, направени от мека кожа на животно в горната част и по-издръжлив материал като сурова кожа в долната. Типичните за апачите обувки имат не само твърда подметка, но и издигнат нагоре нос, който предпазва шевовете от камъни и други потенциални опасности.

Ловци на сънища

Нещо друго, зародило се сред племената на индианците от Северна Америка и навлязло в нашата култура, е ловецът на сънища, познат и като капан за сънища. Днес го виждаме в много разновидности, но обикновено представлява дървен кръг, покрит с мрежа, от която висят пера и в която са вплетени мъниста.

Автентичният Ловец на сънища е ръчно изработен от естествени материали. Кръгът е от върба и е покрит с разпънати сухожилия, рамката е покрита с естествена кожа.

Смята се, че изработката им е започнала в племето оджибуей и се е пренесла в другите племена чрез смесени бракове и търговия.

На езика на това племе думата за Ловец на сънища всъщност означава паяк, тъй като вътрешната част на кръга обикновено прилича на паяжина. Докато много хора смятат тези насекоми за неприятни и дори плашещи, индианците от същото това племе ги молят за защита, те са техен тотем.

Всеки един елемент си има свой символичен смисъл за тази култура, която не притежава своя писменост. Кръгът представлява цикличността на живота и движението на небесните тела като луната и слънцето по небето. Лошите сънища се оплитат в мрежата и биват изхвърлени на сутринта, а хубавите се спускат надолу като по мека, пухкава стълбичка към спящия човек. Според някои мънистата символизират приятните сънища, които не са могли да преминат през мрежата и са останали безсмъртни под формата на талисмани.

 Тотеми

Тези скулптури са типични за тихоокеанското крайбрежие. Предпоставка за това е наличието на много дървета, и то с големи размери.

Често те изобразяват герои от легендите на племената, както и животни. Автентичен тотем може да достигне цена от 8000 долара.

Те нямат функция в религиозните ритуали, а са изработвани, за да отбележат важни събития като сватби, раждания или годишнини. Понякога изобразяват срамен акт или смърт.

Имайки предвид трудоемката изработка, притежанието им се смята за знак за благополучие и е символ на власт. Често се намират вън от жилището на вожда на племето. Могат да достигат до 12 метра.

За издълбаването на дърветата се използват миди, кости, зъби на бобър или еленови рога. С идването на заселниците от Европа индианците получават достъп до железни инструменти. Най-често използваните цветове са черното, червеното, тюркоаза и бялото. Хайвер от сьомга е сдъвкван и после изплюван, за да се използва за основа на боята. Времето за изработка зависи от сложността и размера. Един опитен резбар се нуждае от 3 до 9 месеца, за да създаде един тотем.

Днес думата тотем се използва за вид външна реклама.

Източници:

https://native-american-indian-facts.com/Native-American-Indian-Art-Facts/Native-American-Indian-Dolls-Facts.html

https://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/Plains/bit.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *