Осем версии за произхода на символа „сърце“

Свързваме сърцето с чувствата и най-вече с най-великото от тях – любовта. Сърцето е лесно разпознаваем символ, но на всички е ясно, че приликата с органа в тялото, който е отговорен за изтласкването на кръвта ни, е малка.

Версиите за произхода на символа са най-малко осем.

Първа: лебедите

Ако обърнем внимание как застават един до друг, докато плуват по някое езерце, ще забележим, че главите и шиите им образуват нещо подобно на сърце.

Според изследователи, лебедите са моногамни животни, което се среща рядко. Те се отличават с голяма привързаност към партньора си, която остава за цял живот.

Втора: бръшлянът

Древните гърци и римляни се удивявали на способността на бръшляна да обвива всичко, което се намира наоколо. Това им приличало на знак на привързаност, ето защо те започнали да изобразяват листата на бръшляна, когато искали да изразят любовта  си към някого. Например върху надгробни камъни. Там те символизирали вечната обич към починалия партньор.

В изкуството на етруските, листата на бръшляна символизирали верността, възраждането и били част от сватбения ритуал.

Трета: аурата

Още в Древността индийците вярвали в съществуването на аурата като енергийно поле, намиращо се около тялото. И когато две любещи души се обединяват, техните аури образуват нещо подобно на символа „сърце“.

Четвърта: графичното изображение

Ако разделим известния ни символ на две и добавим към частите хоризонтални чертички, ще получим цифрата 2. По този начин той бива свързан с взаимната любов, за която, разбира се, са нужни двама.

Пета: семената на силфията

Силфията е растение, познато на живеещите в района на Средиземноморието в Античността, което вече е изчезнало и не се среща в природата. Използвано е за хранителен ароматизатор и лекарство, както и за афродизиак. Предполага се, че е служело като едно от ранните форми на контрацепция. Семената му напомняли с формата си на символа „сърце“. Те били използвани като валута и като предложение за неангажиращи сексуални отношения.

Шеста теория: лекарят Гален

Възможно е липсата на прилика между символа и органа да се дължи на недостатъчни знания в областта на човешката анатомия в Древността.

Шестата теория принадлежи на учена Пиер Винкен и историка Мартин Кемп. Според тях символът идва от трудовете на древноримския медик, лекар и философ Гален и известния на всички философ Аристотел. Те описвали човешкото сърце като „имащо три камери с малка гънка по средата“. Чак до Ренесанса тази теория е господствала и тъй като сърцето е свързано с чувствата, символът е станал тяхно графично изображение.

Анатомически сърцето не прилича на символа
Анатомически сърцето не прилича на символа

Седма версия: дупето

Според нея символът е стилистично изображение на женските задни части.

Типично за античните цивилизации е било да възпяват красивото женско тяло. Както цялото, така и отделни негови части. В Сиракуза например бил построен храм в чест на Афродита Калипиги. Буквалният превод би бил „Афродита с хубавото дупе“.

Осма версия: лирическа

Тя идва от приликата с музикалния инструмент лира само че обърната на обратно. На лира се свирела романтична музика, която предразполагала към правенето на любов.

Освен това тя е свързана с историята на музиканта Орфей и красавицата Евридика. Когато тя умряла, той я последвал в царството на мъртвите.  Там, с помощта на лирата си омаял Харон, който го закарал с ладията си до другия край на бряг на реката Стикс. Заради любовните си песни, той станал единственият смъртен, който влязъл и излязъл от подземното царство.

Хералдика

В хералдиката сърцето символизира предаността, любовта, то е и средище на чувства и радост, и тъга.

Единствено гербът на Дания е украсен със сърца. Там те са цели девет. Червеният им цвят показва решителност и благородство.

Картите за игра

Първите са разработени през 1350 г. в Египет. Швейцарците и французите постепенно ги видоизменят, докато се стигне до днешния им вариант. Там присъства символа „сърце“, който наричаме купа. При гледането на карти купата означава любов.

Средновековието

Към средата на 13 век символът започва да се използва не като изображение на бръшляна, а на сърцето и любовта.

Първият известен случай за такава употреба е френският ръкопис от 1250г “Le roman de la poire”, или „Романът за крушата“. Там влюбен мъж подарява сърце на жена и това е разбирано като проява на чувствата му.

С течение на времето символът само набира популярност, докато се стигне до 19 век, когато една предприемчива дама от САЩ на име Естер Хаулен не решава да започне да печата червени валентинки за празника на 14-ти февруари.

Историята на празника Свети Валентин

Несъмнено асоциираме символа „сърце“ с празника на влюбените, когато сме буквално обкръжени от него. Ето историята му накратко.

Църквата почита няколко светци с името Валентин. Този, който се свързва с празника обаче, е живял по времето на император Клавдий. Жестокият владетел мечтаел за големи завоевания и затова решил, че ще направи бойците си по-смели, ако им забрани да се обвързват и бракосъчетават. Свещеникът Валентин започнал да извършва ритуала тайно. Бил хванат и убит, заради което е обявен за мъченик и светец.

„Сърцето на океана“

Може би най-известното бижу във формата на сърце е това от филма „Титаник“. То представлява колие от син диамант. Главната героиня, изиграна от Кейт Уинслет, го получава като подарък от годеника си. Според легендата то остава на дъното на океана след потъването на злощастния кораб. В съзнанието на много хора то още е там и те мечтаят да го намерят.

Сърцето и бижутерията

По принцип сърцето като символ е прерогатив на по-младите момичета, но при определен дизайн и материали би било подходящо и за зряла жена. Най-често се носи като пендант и от близо до истинското, биещо в ритъма на любовта сърце.

Източници:

https://www.livemaster.ru/topic/91962-serdtse-kak-simvol-lyubvi

Снимки:

flickriver.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *