Всички сме чували за Наполеон Бонапарт, но малцина знаят за неговия по-малко самоуверен племенник, останал в историята като Наполеон III. Той управлява Франция в продължение на двадесет и две години, по-дълго от чичо си, и стил в интериора и архитектурата е кръстен на негово име. За този стил са типични еклектиката и помпозността, забелязваме различни влияния, от Древна Гърция и Рим до ампир и Ренесанс.
Париж дължи съвременния си облик именно на него поради предприетата мащабна реконструкция на града.
Той и съпругата му – Евгения Монтихо водят усилен светски живот и са почитатели на изкуството, можем да ги наречем меценати.
Стилът Наполеон III е известен още и под името „стил на Втората империя“ и се налага почти в цяла Европа, както и в САЩ.
Биографични данни за Наполеон III
Шарл Луи, както е истинското му име, е роден във Франция на 20 април 1808г., но израства извън страната. Наполеон III е син на брата на Наполеон Бонапарт – Луи. Наследява чичо си, тъй като Наполеон II, синът на завоевателя на половин Европа, умира още на 21 години.
Шарл Луи прекарва известно време в САЩ и Швейцария, както и в затвора, защото прави опит да свали монарха. Бяга от плен и е избран за президент, но истинската му цел е да стане император като чичо си.
Организира кървав преврат и се провъзгласява за такъв през 1852 г. след победа в изборите.
В затвора пише книга за бедността и прави помощите за бедните важна част от програмата си, но това не го спира да създаде министерство на пищността по време на управлението си.
Краят на това управлението съвпада с неуспешната за Франция Френско-Пруска война през 1870 г., след която той е принуден да абдикира.
Умира в изгнание в Англия на 9 януари 1873г.
Евгения де Монтихо
Наполеон III често е критикуван за слабостта към съпругата си – испанката Евгения де Монтихо. Тя формира модния вкус в обществото и неин пример е Мария-Антоанета. Красотата й засилва социалния й статус. Пищните балове, които организира, затвърждават позициите й на културна икона и важен играч в политиката.
Смята се, че нейните модни вкусове стимулират икономиката.
С влошаването на здравето на съпруга й, императрицата и приближените й стават все по-влиятелни и налагат консервативните си възгледи.
Стил Наполеон III в интериора
Франция просперира. Индустриалната революция позволява да се изработват мебели, имитиращи тези от миналото, но на по-ниска цена.
Орнаментите и богатата декорацията са отличителните черти на този период. Използват се материали с високо качество и многобройни цветове.
Стилът е продължение на този, започнат от Луи Филип – кралят управлявал Франция преди Наполеон III.
Дизайнерите на Втората империя са известни с впечатляващите решения в интериора. Едни от най-известните са орнаменталният скулптор Анри-Алфред Жакмар и Шарл Кристофл – обработващ желязо.
Мебелистът Антоан Кригер създава „meubles à mécanisme“ (мебел със специален, понякога секретен механизъм).
Обикновено акцентите в една стая са върху полицата над камината, свещниците, огледалата, аплиците и полилеите.
Повяват се нови мебели като пуфът, диванът за двама под формата на буквата „S“, малки масички на колелца за сервиране, както и черна лакирана мебел, покрити с букети цветя.
Апартаментите на Наполеон III могат да бъдат видени в Лувъра и можем да се уверим, че последният монарх на Франция е живял в истински лукс.
Иновации и индустриална революция
Периодът на управление на Наполеон III е време на прогрес, индустриализация и зараждане на индустриалното изкуство. Техниката за изработка на големи възглавници с пискюли е изобретена малко преди това през 1838 г., както и мебелите от чугун, които могат да бъдат изработени механично, но се прилагат активно именно тогава.
Французите, живеещи по време на Втората империя, стават свидетели на множество нововъведения като: нови машини, позволяващи прецизното рязане на фурнири; позлатяване, използвано върху бронзови орнаменти, както и по-лесното гравиране на мрамор.
Изобретяването на carton pierre (разновидност на papier mache) се използва за фалшиви скулптури, използвани за декорация. Галванопластиката и посребряването дават голяма свобода на творците и по-голям достъп до произведения, които дотогава са били запазени само за много богатите.
Стил Наполеон Трети в архитектурата
Архитектите по време на Втората империя черпят вдъхновение от архитектурни схеми от времето на италианския Ренесанс, Луи XIV и Наполеон I, за да придадат помпозност на сградите.
Въпреки че съществуват големи разлики, могат да бъдат обобщени следните сходства:
- сградите са с големи размери и когато е възможно, са отделно от останалите
- планът е квадратен или почти квадратен, като стаите са разположени аксиално
- фасадите са с изобилие от детайли в стил Класицизъм
- обикновено покривът е висок с два свода
- нищо не остава недекорирано.
Стилът „задава тон“ в архитектурата на цяла Европа и в САЩ. Примери за това са сградите на Райхстага в Берлин, много здания във Виена на известната улица „Рингщрасе“, както и операта в града.
Операта „Гарние“ в Париж
С операта по идея на архитект Гарние се поставя началото на стила Наполеон III в архитектурата. Строителството продължава цели четиринайсет години, като строителната площадка е покрита, за да могат скулпторите да творят. Приключва през 1867 г, но операта отваря едва през 1875 г.
Сградата с бароковите си извивки, множеството орнаменти и полихроматичност контрастира, но и се съчетава добре с строгостта и реда въведен от архитект Осман, изградил новия Париж.
Реконструкция на Париж
През 1850 г населението на Париж наброява един милион жители. Това е вторият по големина град в Европа след Лондон. Улиците му са тъмни и тесни. Липсват обществени тоалетни. Парижани се къпят в Сена и пият от нея. Всичко това води до епидемии. Градът се развива хаотично.
Наполеон Трети, вдъхновен от Лондон, иска да построи град, който е модерен, ослепителен и лесен за контролиране. Той си представя един Париж, демонстриращ огромното му могъщество.
Започва усилена работа. Разрушени са 25 000 бараки. Парковете и площадите са разширени. Построени са известните авенюта. По тротоарите са засадени дървета. Сградите са с еднаква височина, като на първия етаж има магазини.
В резултат на трансформацията Париж може да бъде прекосен от омнибус от край до край за 20 минути.
Организацията на всичко това е поверена на архитект барон Жорж-Йожен Осман. Негов е стилът, който виждаме в картините на импресионистите като Реноар и Моне.
Наследството на Наполеон III
Императорът има множество неуспехи на дипломатическия фронт и редица победи на военния, включително в Кримската война. Той затвърждава позициите на Франция като колониална сила с превземането на Нова Каледония, Виетнам и Камбоджа.
Еклектиката в интериора и архитектура през периода на Втората империя, свързването на минали традиции и развитието на модерността, карат някои автори да наричат стила Наполеон Трети „стил без стил“. Той всъщност е комбинация от влияния от миналото, адаптирани към модерната ера, за да съответстват на време на динамична трансформация.
Източници:
https://www.marcmaison.com/architectural-antiques-resources/napoleon_iii_style
https://www.britannica.com/art/Second-Empire-style
Фотографии: