Мондриан е холандски художник, който заедно с Кандински и Малевич, полага основите на абстрактната живопис. Картините от късния му период, съчетание от правоъгълници и линии, се отличават със строгост и безкомпромисност на геометричната абстракция.
Детство
Роден е на 7 март 1872г. в семейство на протестанти в малкото холандско градче Амерсфорт. Обкръжен е от произведения на изкуството, тъй като баща му е учител по рисуване. В началото смята да последва примера му, но променя решението си. Дълго време се издържа като прави репродукции. Чичо му, който също е художник, се занимава с образованието му.
Ранно творчество
В началото Мондриан рисува типичните за холандските художници пейзажи, но дори и тогава не се съобразява с традициите. Не отдава значимото на небето и облаците, както е било прието тогава. Още в първите му картини се наблюдава желание да се пропуснат излишните подробности. Всички предмети са разположени в правилни пропорции с математическа точност. Нищо не е случайно.
Цветовете, които използва, са приглушени. Преобладават сивото и бежовото. Палитрата в първите му картини е практически една и съща.
Дърветата присъстват почти винаги. Те са свързващият елемент между земята и небето. Представени са като живи, но си личи стремежът на художника да ги разположи симетрично и на еднакво разстояние едно от друго. В последствие, в по-късното му творчество, от тях остават само черни линии.
Реката също е често срещан обект, дърветата много често се отразяват в нея. По този начин Мондриан постига симетрия между обектите.
Много от картините му напомнят тези на Моне в опита си да запечатат впечатлението от обектите, а не самите тях.
Хора присъстват много рядко, за разлика от създадените то тях мелници.
Емблематични картини
Не с тези картини е запомнен Мондриан. Художникът експериментира със стиловете. Сред тях са импресионизмът, луминизмът и кубизмът, докато се стигне до основания от него – неопластицизъм. Това става през 20-те години на 20 век. Тогава рисува серия от картини във формата на ромбове, с които се опитва да изрази един особен, динамичен ритъм.
Гонен от жестокостите на Втората световна война, той заминава за Ню Йорк, където прекарва последните си години (1940-1944г). Именно там прави единствената си самостоятелна изложба. Това се случва през 1942г.
Винаги кипящият от емоции метрополис го впечатлява и вдъхновява. Ражда се картината „Буги-вуги на Бродуей“. Манхатън, с правите си улици, пресичащи се перпендикулярно, както и модерният по това време танц буги-вуги, се смесват в едно в съзнанието на художника. Всичко това той изрисува върху платно, което му спечелва популярност.
„Победата на буги-вуги“ е последната му картина. Тя остава недовършена. Създадена е в радостното очакване на края на войната и се отличава с жизнерадост за разлика от академичната строгост на картините му от 20-те и 30-те години.
Основни цветове – червено, жълто и синьо
Според теорията на цветовете червеното, жълтото и синьото са първичните цветове. Те не могат да се образуват в резултат от смесването на други цветове.
Към тях Мондриан добавя и „нецветовете“ черно, бяло и сиво.
Влияние на теософията
Елена Блаватска и Теософското общество, основано от нея, оказват голямо влияние върху Мондриан, както и върху множество други велики творци като Лев Толстой и Максим Горки. Нейната философия е смесица от езотерика, влияния от индуизма и будизма, както и от теорията на еволюцията. Теософията се превръща в основа на Ню ейдж културата. Тя популяризира в западното общество понятия като карма и прераждане.
Веднъж Мондриан е чут да казва:
„За да се приближим към духовното в изкуството, следва колкото се може по-малко да подражаваме на реалността, защото реалното е противоположно на духовното.“
Паралели с Кандински
Кандински и Мондриан са съвременници. Приликите между тях са много. Те усещат духа на времето, в което са живели, по много близък начин.
- И двамата са не само практици, но и теоретици на изкуството.
- Основават движения, с които обединяват творци около себе си. Кандински – „Синият ездач“, а Мондриан „Де Стил“.
- Посещение на изложба променя живота им. Кандински се впечатлява от Моне, а Мондриан от Пикасо и Брак.
- В някакъв период от живота си са живели в Париж.
- Вдъхновяват се от музиката. Кръщават картините си композиции, по подобие на музикални произведения. Кандински обожава класическата музика, а Мондриан – джаза.
- Изкушени са от мистиката.
- Започват с традиционните пейзажи, повлияни от импресионизма, но в последствие творчеството им става нефигуративно и абстрактно.
- Умират в една и съща година – 1944г и не доживяват края на войната.
Мондриан и модата
През 1965г. Ив Сен Лоран създава колекция от рокли, вдъхновени от творчеството на Пийт Мондриан. Те са едновременно и част от гардероба, и произведения на изкуството. Дотогава се е смятало, че дрехите не търпят такива прави линии, че тялото има естествени обеми, и те не биха могли да бъдат пъхнати в плоското платно на Мондриан. Но Ив Сен Лоран успява.
Роклята „Мондриан“ е пример за лаконичност в дизайна. Става символ на 60-те години, като въплъщение на простотата и изискаността.
Появява се на корицата на Vogue през същата 1965 година. Този вид рокли стават толкова популярни, че започват да бъдат предлагани и от масовите производители на по-ниски цени. В момента оригиналите се пазят в известни музеи като „Виктория и Албърт“.
Докато Ив Сен Лоран се придържа към философията и стилистиката на Мондриан, други дизайнери се отнасят към тях с пренебрежение. Diane von Furstenberg заменя жълтото с бежово, а синьото направо е изчезнало. Вивиан Уестуд добавя към червеното, жълтото и синьото зелено. Това е цветът, който художникът мрази и не използва никога.
В последствие Ив Сен Лоран се връща към същите мотиви и то не веднъж.
Личен живот
Живее като отшелник – затваря се в ателието си в Ню Йорк. Оформлението му предизвиква интереса на дизайнери и се превръща в последната му творба. Както можем да се досетим, там присъстват цветни квадрати и черни линии.
Мондриан предпочита експерименталния джаз пред жените. Не оставя потомство. В крайна сметка отчайва биографите си с липсата на интриги около личния му живот. Умира от пневмония.
Можем да кажем, че получава признание и приживе, в края на живота си, прекаран в Ню Йорк, но не и такова каквото има сега.
Той си остава философ, който рисува, и художник, който разсъждава за смисъла на всичко.
Слава в съвременността
Заради „Композиция №3 в червено, синьо и жълто“ от 1929г колекционер се разделя с цели 50,565 милиона долара.
Характерните за Мондриан прави черни линии, между които има сини, жълти и червени правоъгълници, се появяват върху фасадата на градския съвет в Хага в родната му Холандия.
Сред почитателите на художника има и такива, които се отличават с особена оригиналност. Пример за това е създателят на компютърния език Piet, кръстен на художника. Програмите, написани на този език, представляват мозайка от цветни квадратчета.
С времето популярността на Мондриан не само че не намалява, а като че ли расте. На негово име се кръщават луксозни хотели. Дизайнери използват характерните за творчеството му цветове и форми навсякъде – върху маратонки, чанти, обувки, козметични продукти и т.н.
Отказът от орнаментика става отличителна черта на изкуството и дизайна в съвремието ни.
Фотографии:
Flickriver.com
picryl.com
Източници: