Думата Ренесанс означава прераждане или възраждане. Този изключително важен исторически период започва през 14 век в градовете държави в днешна Италия, която не съществува като държавно образувание по това време, разпространява се на север и приключва около 1650г.
Ренесансът е вдъхновен от великите постижения на Древна Гърция и Древен Рим, почти забравени и до голяма степен отричани по време на Средновековието, наричано от мнозина Тъмните векове.
Дрехите показват и винаги са показвали многостранността на личността, а личностите, живели през този период са изключително интересни. Задължително трябва да споменем Микеланджело, Рафаело и Леонардо да Винчи. От техните произведения можем да съдим за стремежите на хората по това време.
Идеалът за красота през Късното средновековие е свързан с това тялото да е издължено и тясно, докато този от Ренесанса е съвсем различен. Женското облекло прави долната част на тялото да изглежда изключително широка, а при мъжете акцентът е върху раменете, които също са леко преувеличени.
Дрехите, носени от жените, са на множество слоеве, четири или пет. Една от причините за това е Малкият ледников период – климатично явление, което се характеризира с падане на температурите. То засяга Северна Европа и най-вече сегашна Великобритания. Другата е практичността. Долната дреха, подобна на риза (chemise), може да бъде прана многократно, за разлика от роклята от кадифе или вълна, носена отгоре.
Често акцентът в облеклото е върху ръкавите, които могат да бъдат най-различни – буфон, нарязани, с маншети или сгънати, за да покажат контрастиращата подплата.
Модата през Ренесанса минава под знака на съперничеството между отделните кралски дворове в Европа. Хенри VIII и дъщеря му Елизабет I са законодателите ѝ в Англия, Франсоа I във Франция, а Карл V в Испания.
Черното е запазено за богатите, тъй като боядисването на тъканите в този цвят е най-скъпо.
Италиански Ренесанс
Ренесансът възниква във Флоренция и се разпространява в другите градове държави на Апенините. Като връзка между Изтока и Запада, те са изключително важни за производството и търговията със суровини като вълна, коприна, лен и памук. Освен това там се развива и обработката и боядисването им.
Облеклото не е толкова важно за хората от ниските класи, но е от голямо значение в политиката.
Козимо I Медичи, виден представител на най-прочутите меценати в историята, надява най-пищните си дрехи, когато се среща с папата, висши духовници и принцове, за да демонстрира своята власт и богатство, но когато се среща с обикновени хора, дрехите му са по-скромни. Причината е, че на тях той иска да се покаже като земен човек, човек на действието.
Младите и неомъжени жени през епохата носят косите си пуснати, но сключат ли брак, започват да ги сплитат по най-различни и сложни начини.
Дрехите често имат цепки, през които се издърпва подплатата.
Вносните и богато украсени тъкани са признак на богатство, но не и на аристократичен произход.
Пианеле напомнят за днешните платформи, но по време на Ренесанса в Италия, особено във Венеция, достигат огромни височини. Първата причина е, че тези високи обувки позволяват на жената да пази роклята си чиста от калта, втората е, че прави походката ѝ по-привлекателна, а третата – показва богатството ѝ.
Елизабетинската епоха
Всички в английския двор през втората половина на 16 век подражават на кралицата. Ето защо се налагат рижавата, къдрава коса и бледото лице. Много хора смятат, че бялата кожа е модерна в този период, тъй като аристократите желаят всячески да подчертаят факта, че не се занимават с физически труд на слънце, но това е мит. Истината е, че Елизабет I е в яростно съперничество с испанския владетел и модата, свързана с бялото лице, е повече резултат от патриотизма на англичаните.
Тази бледност е постигана чрез бяла пудра на основата на оловото. Тази пудра е отровна и има ужасен ефект при условие, че се прекалява с нея, а това е честа практика по време на управлението на Елизабет Първа, впоследствие и на Мария Антоанета.
Английската кралица, наследила Хенри VIII, е рисувана многократно, и по тези портрети можем да съдим за промяната в модата през този период. Към края на управлението ѝ роклите стават изключително широки в долната си част, както е видно от портрета ѝ.
Дрехите ѝ са бродирани богато и ушити с внимание към всеки детайл. Известно е, че роклите ѝ наброяват повече от 3000. Знае се, че разходите на кралицата за облекло достигат 10 000 паунда на година, а за сравнение един средностатистически лондонски занаятчия печели по 20 паунда на година. И все пак Елизабет I е смятана за пестелива владетелка. Последвалият я на трона Джеймс I пръска по 66 000 паунда на година.
Облеклото на жените по време на управлението на Елизабет I
Силно изрязаното деколте се смята за приемливо и дори е изключително популярно. Често то е с два прави ъгъла, а ръбът му е украсен с перли. Празното пространство позволява да бъде запълнено с бижута.
Облеклото на дамите от висшето общество е помпозно и изключително непрактично, то ограничава движението до много голяма степен.
Жените от по-низшите класи се обличат далеч по-семпло. Все пак те трябва да се трудят, а и нямат прислужници, които да им помагат с надяването на одеждите.
На аристократките не им се позволява да пропускат неудобните части на облеклото като ранното подобие на корсет, което е популярно тогава, нито фартингейла (долна пола, разширена от поредица кръгли обръчи, първо навлиза в испанския двор), или пък възглавницата във форма на полумесец (bum roll), която се носи около ханша, за да направи талията оптически по-тясна.
Както вече споменахме на ръкавите се отделя особено внимание. Те се закачат и могат да бъдат сваляни, в случай че се намърсят, при хранене например. Често са подарък от младоженеца на булката, предават се от майка на дъщеря, а се случва и да бъдат давани под наем. Ето колко важни са!
Рафът е бяла колосана яка. Той е с най-различни размери, според модните тенденции, и също започва да се носи в испанския двор. Има различни версии за неговата функция, между които, че скрива белезите от сифилис, но най-вероятно тя е била чисто естетическа.
Жените по това време нямат право на много самостоятелни решения и изборът на дрехи е едно от малкото такива. Хората по време на Ренесанса трябва да купуват платовете за дрехите си отделно и да ги предоставят на шивача. По този начин има по-малко посредници и те са много добре запознати с процеса. Клиентът трябва да купи точно толкова колкото е необходимо с минимални остатъци поради високата цена.
Облеклото на мъжете по време на Ренесанса в Англия
Мъжете, живели по времето на кралица Елизабет Първа, носят чорапи. Често горната им част е бухнала, а долната прилепнала към крака. Торсът най-често е облечен в къс жакет (doublet). Силуетът създава илюзията за тънки крака и масивни рамене.
Те често украсяват едното си ухо с обеца, така прави и Шекспир, от чиито произведения можем да разберем много за нравите на епохата.
Заключителни думи
Елизабет взема няколко изключително спорни решения. Тя забранява търговията с памук, за да подпомогне местната вълнена индустрия.
През 1589г англичанинът Уилям Лий предявява желание да патентова машина за плетене, но кралицата не му позволява, тъй като се опасява, че много хора ще загубят работата си. Технологиите за производство на дрехи по време на Ренесанса остават рудиментарни.
По тези и други причини модата, каквато я познаваме днес, изключва долните слоеве на обществото и остава само за горните. Красивите дрехи и аксесоари често са критикувани и асоциирани с нисък морал и прахосничество.
Изображения:
Picryl.com
Източници:
http://www-personal.umd.umich.edu/~cfinlay/sumptuary.html
http://www.vam.ac.uk/content/articles/r/clothing-and-jewellery/
https://www.encyclopedia.com/humanities/culture-magazines/high-and-late-renaissance-fashion