Многоликият Пикасо – кратка биография

Пабло Пикасо е един от най-значимите творци на 20-ти век, известен най-вече с платната си. Испанец по произход, но прекарал по-голямата част от живота си във Франция. Името му се превръща в синоним на талант и дарование.

Статуя на Пикасо

Детство и образование

Ражда се на 25 октомври 1881 г в Малага. Толкова е слабичък, че акушерката мисли, че е мъртъв. Тялото му е пренесено в друга стая и всички мислят, че няма какво да се направи, смъртта е вече настъпила. Тогава чичо му, който е лекар, запалва пура и издишва дима от нея към главичката на момченцето. То набръчква чело и започва да кашля. Така започва един дълъг живот, изпълнен със събития и големи постижения.

Като на повечето испанци, му се дават много имена. В случая цели 23. Биха заемали половината платно, ако трябваше да бъдат изписвани всеки път. Пабло избира това на майка си – Пикасо, тъй като е по-необичайно. Спори се за начина на изговаряне. Испанците поставят ударението на „А“, а французите, а той прекарва по-голямата част от живота си във Франция, на „О“. Това става въпрос на личен избор.

Първите уроци по рисуване получава от баща си, който също е художник. Хосе Руис се специализира в изобразяването върху платно на гълъби и други птици.

Легендата гласи, че първата дума на малкия Пабло е била „молив“ и че е рисувал, преди да се научи да говори.

Майка му го боготвори, докато с баща си се намира в непрестанен конфликт. Тя искрено вярва в успеха на сина си и веднъж казва, че ако е станел духовник, е щял да се издигне до поста на папата.

На 13 години се справя блестящо с изпитите и постъпва в Академията по изкуствата в Барселона. Следва период в най-престижната школа в Испания – „Сан Фернандо“ в Мадрид. Посещава лекции в продължение само на година, тъй като ги смята за безсмислени.

В този период посещава Париж за първи път. Тогава това е столицата на европейското изкуство. В продължение на няколко месеца се запознава с творчеството на  Дьолакроа, Ван Гог, Гоген и много други художници. Срещата с изкуството на древните египтяни, финикийци, готическите скулптури и японските гравюри го смайва и формира като личност.

Започва един творчески живот, който ще „роди“ няколко десетки хиляди произведения. Никой не знае колко точно.

Прието е творчеството на Пикасо да се разделя на няколко периода. Те обаче не са подобни на еволюция, не показват възходящо развитие, а са повлияни повече от случки в живота му и от световни събития, срещи, изложби, любовни връзки и т.н. Той постоянно се страхува да не застине на едно място.

Син период (1901-1904г)

Приятелят, с който идва в Париж – Карлос, се самоубива заради несподелена любов. Това потапя в скръб младия Пабло. В картините му преобладава синьото, което той нарича „цветът на цветовете“. От тях лъха меланхолия и скръб. Способността му към съпреживяване се изостря. Рисува изнемощели хора, бедни майки с деца, слепи… Това е един от най-силните му периоди и от него е  картината „Животът“ (1903г).

Пикасо започва да злоупотребява с наркотици и дори е чут да казва, че „опиумът има невероятен аромат“. Едни ден обаче друг художник, живеещ наблизо, се обесва под ефекта на подобни вещества и Пабло се отказва от тях ужасен.

Розов период (1904-1906г)

Ето че слънцето отново се показва зад гъстите, наглед непрогледни облаци, и Пикасо започва да гледа по-оптимистично на живота и да използва по-топли цветове в картините си. Вдъхновява се от цирка. Започва да рисува клоуни, шутове и арлекини, които са бедни като него самия, но работата им е да крият мъката си и да забавляват хората. Те са отвергнати от обществото и в картините му те биха се сливали с фона, ако не беше черният контур, с който ги очертава. Пикасо започва да добавя червеното в палитрата си, което придава жизнерадостност. Телата са издължени, а позите говорят за пределно вътрешно напрежение.

Картина от розовия период на Пикасо
„Момиче върху топка“ 1905г

„Момиче върху топка“, нарисувана през 1905г, е смятана за преход между синия и розовия му период.

Момичето се опитва да запази равновесие върху топка и да се опита да намери устойчиво положение. Топката е като живота – умението да стоиш върху нея определя това дали ще успееш в него. Тя е динамична като форма, за разлика от стабилно стоящия куб. Те са противоположности, които не могат едно без друга и си контрастират. Контрастират си и изящността на женското тяло и мощта на мъжкото. Мъжът е намерил опора, а момичето все още я търси. Това е картина за единството на противоположностите и хармонията.

Тя увеличава цената си 23 000 пъти само за няколко години. В момента се намира в музей в Москва.

В този период Пикасо среща първата си любовница – Фернанде Оливие. Тя става негова муза.

Африкански период (1907-1909г)

В началото на 20-ти век фотографията става все по-масова и художниците вече нямат за цел да изобразят точно обектите. Те не са просто „стенографи на живота“.

Пикасо казва по въпроса: „Не рисувам това, което виждам, а каквото знам.“ Той започва да бяга от повествователността в изкуството и рисува човека като такъв и формата става самостоятелна структура.

Младият Пабло открива за себе си мистиката на африканското изкуство и това се оказва изключително важно за творчеството му. Маските от „черния“ континент за него са надарени с магическа сила и простотата на формите им има особена чувствителност.

Под тяхно влияние се ражда картината „Госпожиците от Авиньон“ (1907г). В началото приятелите му са в шок от нея. Скандална картина, която става първа крачка на пътя към кубизма, и за много изкуствоведи е отправна точка в съвременното изкуство.

Кубизъм (1909 -1917г)

"Хляб и ваза с плодове на маса", Пикасо, 1909г
„Хляб и ваза с плодове на маса“, Пикасо, 1909г

Примитивизмът търси праисторическия човек в нас. В картините липсва перспектива, не е установено откъде идва светлината. Тялото е едновременно в анфас и в профил. Пикасо се опитва да предаде триизмерността на обектите, като използва геометрични фигури – сфера, цилиндър, конус и др. „Да рисуваш е като да разрушаваш“, казва той. Разделя и размества частите на човешкото тяло. Смята, че формата има мистично влияние върху хората.

Кубизмът е зле приет от публиката, но въпреки това картините на Пабло са купувани и той успява да се замогне и да заживее в просторно ателие.

През 1911г се разделя с Фернанде. Негова муза става Ева (Марсел Убер), която неочаквано се разболява и умира, което го шокира за известно време.

Неокласицизъм (1918-1925г)

През 1917г балетът на руския импресарио Сергей Дягилев предизвиква фурор в Западна Европа и повлиява на творчеството на велики творци като Кандински и Мондриан. Пикасо е поканен да участва в изработката на костюмите и декорацията. Влюбва се в една от балерините – Олга Хохлова. Тя е първата му законна съпруга. Става баща на 40 години и често рисува сина си Пабло.

С Олга започват да прекарват летата си на плажа и той става често срещан мотив в творчеството му.

Свикналият да посещава бордеи Пабло, се жени за аристократка и тяхната връзка е обречена на провал от самото начало. С нея той не се развежда до смъртта й по чисто меркантилни причини – не желае да дели богатството си си нея.

Работите от този период са съвсем различни от кубистичните: ясни и разбираеми форми, светли тонове, понятни лица. Една от причините е, че Олга истински желае да се бъде разпознавана върху платната, на които е рисувана.

Сюрреализъм (1925-1936г)

В творчеството му се появява коридата. Като повечето испанци, той е закърмен с нея. Минотавърът става алтер егото на Пабло. Отношенията му с жените са битка. Бикът е мъжът, а конят женското начало. Единият възтържествува.

Пацифизъм

Герника е малко градче в Испания, за което малко хора биха чули, ако на 26 април 1937г не е бомбардирано от немски самолети, под командване на диктатора Франко. Две трети от населението му загиват само за няколко часа.

"Герника" на Пикасо, 1937г
„Герника“ на Пикасо, 1937г

По този повод Пикасо рисува картина в черно и бяло, оплаквайки съдбата на Испания. Бикът в нея е символ на силата, жестокостта. Животинско начало. Виждаме ужасени женски лица. Няколко триъгълника създават динамика и спомагат в предаването на злокобността на момента.

Картината е с необичайно големи размери – почти осем на три метра. Тя става символ на мира.

Пикасо остава в Париж по времето, когато е окупиран от немците, и не остава безучастен към зверствата на войната.

Веднъж офицер от Гестапо извършва обиск на къщата на Пикасо. Там той вижда „Герника“ и пита: „Вие ли сте автора?“, а художника отговаря: „Не, вие.“

Имате възможност да сглобите сами шедьовъра на Пикасо под формата на пъзел.

Следвоенен период (1945-1960-те)

След войната той е нает от аристократичната фамилия Грималди и работи над замъка им в Антиб, град на Лазурния бряг. Показателно е, че едно от паната се нарича „Радостта от битието“. Цялата серия е издържана в дух на хармония с природата. Изобразени са пауни, голи момичета, кентаври, приказни същества и т.н.

През 1949г рисува знаменития си „Гълъб на мира“, който става израз на пацифистките му идеи и негова емблема.

Последни години (1960-те – 1973г)

"Серенада" 1965г, Пикасо
„Серенада“ 1965г, Пикасо

В късното си творчество той не веднъж се връща към женския портрет. Рисува последната жена, която остава до него – Жаклин Рок.

Пикасо умира на 8 април 1973г в град Мужен във Франция. Погребан е в близост до купения от него замък Вовенарг.

За неизбежния край на всеки живот той е чут да казва: „През цялото време мисля за смъртта. Тя е просто жена, която никога няма да ме напусне.“

Интересни факти за Пикасо

  • Обвинен е, че е откраднал Мона Лиза от „Лувъра“.
  • Той е един от изобретателите на колажа.
  • Обича да носи тениски с райета.
  • Разменя една картина за цяла къща.
  • Не се е занимавал с благотворителност, въпреки че е изключително богат.
  • Пробва се и в поезията за пръв път на 53-годишна възраст.
  • Има четири деца. Палома Пикасо, родена през 1949г, става известен дизайнер.
  • Той е единственият художник с картина в „Лувъра“, поставена там, докато авторът е жив.

Ако имате желание да прочетете повече за Пикасо, купете тези книги:

Източници:

http://www.pablo-ruiz-picasso.ru/

Фотографии:

flickriver.com

Comments

  1. Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂

    1. magentaisblue says:

      Thanks a lot!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *