Пабло Пикасо е един от най-значимите творци на 20 век, известен най-вече с платната си. Испанец е по произход, но прекарва по-голямата част от живота си във Франция. Името му се превръща в синоним на таланта да превърнеш празното платно в произведение на изкуството.
Детство и образование
Ражда се на 25-и октомври 1881г в Малага. Толкова е слабичък, че акушерката решава, че е мъртъв. Тялото му е пренесено в друга стая и всички мислят, че няма какво да се направи, смъртта е вече настъпила. Тогава чичо му, който е лекар, запалва пура и издишва дима от нея към главичката на момченцето. То набръчква челце и започва да кашля. Така започва един дълъг живот, изпълнен със събития и големи постижения.
Като на повечето испанци, му се дават много имена. В случая цели 23. Биха заемали половината платно, ако трябваше да бъдат изписвани всеки път. Пабло избира това на майка си – Пикасо, тъй като е по-необичайно. Спори се за начина на изговаряне. Испанците поставят ударението на „А“, а французите, а той прекарва по-голямата част от живота си във Франция, на „О“. Това става въпрос на личен избор.
Първите уроци по рисуване получава от баща си, който също е художник. Хосе Руис се специализира в изобразяването върху платно на гълъби и други птици.
Легендата гласи, че първата дума на малкия Пабло е била „молив“ и че е рисувал, преди да се научи да говори.
Майка му го боготвори, докато с баща си се намира в непрестанен конфликт. Тя искрено вярва в успеха на сина си и веднъж казва, че ако е станел духовник, е щял да се издигне до поста на папата.
На 13 години се справя блестящо с изпитите и постъпва в Академията по изкуствата в Барселона. Следва период в най-престижната школа в Испания – „Сан Фернандо“ в Мадрид. Посещава лекции в продължение само на година, тъй като ги смята за безсмислени.
В този период посещава Париж за първи път. Тогава това е столицата на европейското изкуство. В продължение на няколко месеца се запознава с творчеството на Дьолакроа, Ван Гог, Гоген и много други художници. Срещата с изкуството на древните египтяни, финикийци, готическите скулптури и японските гравюри го смайва и формира като личност.
Започва един творчески живот, който ще „роди“ няколко десетки хиляди произведения. Никой не знае колко точно.
Прието е творчеството на Пикасо да се разделя на няколко периода. Те обаче не са подобни на еволюция, не показват възходящо развитие, а са повлияни повече от случки в живота му и от световни събития, срещи, изложби, любовни връзки и т.н. Той постоянно се страхува да не застине на едно място.
Син период (1901-1904г)
Приятелят, с който идва в Париж – Карлос, се самоубива заради несподелена любов. Това потапя в скръб младия Пабло. В картините му преобладава синьото, което той нарича „цветът на цветовете“. От тях лъха меланхолия и скръб. Способността му към съпреживяване се изостря. Рисува изнемощели хора, бедни майки с деца, слепи… Това е един от най-силните му периоди и от него е картината „Животът“ (1903г).
Пикасо започва да злоупотребява с наркотици и дори е чут да казва, че „опиумът има невероятен аромат“. Един ден обаче друг художник, живеещ наблизо, се обесва под ефекта на подобни вещества и Пабло се отказва от тях ужасен.
Розов период (1904-1906г)
Ето че слънцето отново се показва зад гъстите, наглед непрогледни облаци, и Пикасо започва да гледа по-оптимистично на живота и да използва по-топли цветове в картините си. Вдъхновява се от цирка. Започва да рисува клоуни, шутове и арлекини, които са бедни като него самия, но работата им е да крият мъката си и да забавляват хората. Те са отвергнати от обществото и в картините му те биха се сливали с фона, ако не беше черният контур, с който ги очертава. Пикасо започва да добавя червеното в палитрата си, което придава жизнерадостност. Телата са издължени, а позите говорят за пределно вътрешно напрежение.
„Момиче върху топка“, нарисувана през 1905г, е смятана за преход между синия и розовия му период.
Момичето се опитва да запази равновесие върху топка и да се опита да намери устойчиво положение. Топката е като живота – умението да стоиш върху нея определя това дали ще успееш в него. Тя е динамична като форма, за разлика от стабилно стоящия куб. Те са противоположности, които не могат едно без друго и същевременно са в контраст. Контрастират си и изящността на женското тяло и мощта на мъжкото. Мъжът е намерил опора, а момичето все още я търси. Това е картина за единството на противоположностите и хармонията.
Тя увеличава цената си 23 000 пъти само за няколко години. В момента се намира в музей в Москва.
В този период Пикасо среща първата си любовница – Фернанде Оливие. Тя става негова муза.
Африкански период (1907-1909г)
В началото на 20 век фотографията става все по-масова и художниците вече нямат за цел да изобразят точно обектите. Те не са просто „стенографи на живота“.
Пикасо казва по въпроса: „Не рисувам това, което виждам, а каквото знам.“ Той започва да бяга от повествователността в изкуството и рисува човека като такъв и формата става самостоятелна структура.
Младият Пабло открива за себе си мистиката на африканското изкуство и това се оказва изключително важно за творчеството му. Маските от „черния“ континент за него са надарени с магическа сила и простотата на формите им има особена чувствителност.
Под тяхно влияние се ражда картината „Госпожиците от Авиньон“ (1907г). В началото приятелите му са в шок от нея. Скандална картина, която става първа крачка на пътя към кубизма, и за много изкуствоведи е отправна точка в съвременното изкуство.
Кубизъм (1909 -1917г)
Примитивизмът търси праисторическия човек в нас. В картините липсва перспектива, не е установено откъде идва светлината. Тялото е едновременно в анфас и в профил. Пикасо се опитва да предаде триизмерността на обектите, като използва геометрични фигури – сфера, цилиндър, конус и др. „Да рисуваш е като да разрушаваш“, казва той. Разделя и размества частите на човешкото тяло. Смята, че формата има мистично влияние върху хората.
Кубизмът е зле приет от публиката, но въпреки това картините на Пабло са купувани и той успява да се замогне и да заживее в просторно ателие.
През 1911г се разделя с Фернанде. Негова муза става Ева (Марсел Убер), която неочаквано се разболява и умира, което го шокира за известно време.
Неокласицизъм (1918-1925г)
През 1917г балетът на руския импресарио Сергей Дягилев предизвиква фурор в Западна Европа и повлиява на творчеството на велики творци като Кандински и Мондриан. Пикасо е поканен да участва в изработката на костюмите и декорацията. Влюбва се в една от балерините – Олга Хохлова. Тя е първата му законна съпруга. Става баща на 40 години и често рисува сина си Пабло.
С Олга започват да прекарват летата си на плажа и той става често срещан мотив в творчеството му.
Свикналият да посещава бордеи Пабло, се жени за аристократка и тяхната връзка е обречена на провал от самото начало. С нея той не се развежда до смъртта й по чисто меркантилни причини – не желае да дели богатството си си нея.
Работите от този период са съвсем различни от кубистичните: ясни и разбираеми форми, светли тонове, понятни лица. Една от причините е, че Олга истински желае да се бъде разпознавана върху платната, на които е рисувана.
Сюрреализъм (1925-1936г)
В творчеството му се появява коридата. Като повечето испанци, той е закърмен с нея. Минотавърът става алтер егото на Пабло. Отношенията му с жените са битка. Бикът е мъжът, а конят –женското начало. Единият винаги възтържествува.
Пацифизъм
Герника е малко градче в Испания, за което малко хора биха чули, ако на 26 април 1937г не е бомбардирано от немски самолети, под командване на диктатора Франко. Две трети от населението му загиват само за няколко часа.
По този повод Пикасо рисува картина в черно и бяло, оплаквайки съдбата на Испания. Бикът в нея е символ на силата, жестокостта. Животинското начало. Виждаме ужасени женски лица. Няколко триъгълника създават динамика и спомагат в предаването на злокобността на момента.
Картината е с необичайно големи размери – почти осем на три метра. Тя става символ на мира.
Пикасо остава в Париж по времето, когато е окупиран от немците, и не остава безучастен към зверствата на войната.
Веднъж офицер от Гестапо извършва обиск на къщата на Пикасо. Там той вижда „Герника“ и пита: „Вие ли сте авторът?“, а художникът отговаря: „Не – вие.“
Следвоенен период (1945-1960-те)
След войната той е нает от аристократичната фамилия Грималди и работи над замъка им в Антиб, град на Лазурния бряг. Показателно е, че едно от паната се нарича „Радостта от битието“. Цялата серия е издържана в дух на хармония с природата. Изобразени са пауни, голи момичета, кентаври, приказни същества и т.н.
През 1949г рисува знаменития си „Гълъб на мира“, който става израз на пацифистките му идеи и негова емблема.
Последни години (1960-те – 1973г)
В късното си творчество той не веднъж се връща към женския портрет. Рисува последната жена, която остава до него – Жаклин Рок.
Пикасо умира на 8 април 1973г в град Мужен във Франция. Погребан е в близост до купения от него замък Вовенарг.
За неизбежния край на всеки живот той е чут да казва: „През цялото време мисля за смъртта. Тя е просто жена, която никога няма да ме напусне.“
Интересни факти за Пикасо
- Обвинен е, че е откраднал Мона Лиза от „Лувъра“.
- Той е един от изобретателите на колажа.
- Обича да носи тениски с райета.
- Разменя една картина за цяла къща.
- Не се е занимавал с благотворителност, въпреки че е изключително богат.
- Пробва се в поезията за пръв път на 53-годишна възраст.
- Има четири деца. Палома Пикасо, родена през 1949г, става известен дизайнер.
- Той е единственият художник с картина в „Лувъра“, поставена там, докато авторът е жив.
Източници:
https://www.pablopicasso.org/picasso-biography.jsp
http://www.pablo-ruiz-picasso.ru/
Фотографии:
flickriver.com
Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂
Thanks a lot!