Изкуството отразява духа на времето. Един от господстващите стилове в момента е минимализмът, зародил се в САЩ в годините след Втората световна война. Отличава се с изчистени линии и липса на орнаменти. Много често произведението не е създадено от ръцете на автора, а в някоя фабрика.
Минимализъм в изкуството
Минимализмът се заражда като реакция срещу абстрактния експресионизъм – течение, което дава на бял свят произведения плод на личността на създателя и показват силните му емоции. Много творци го смятат за прекалено субективно и се стремят да се отдалечат от него максимално.
Корените на минималистичното изкуство могат да бъдат търсени още при произведенията на художници като Казимир Малевич и Мондриан.
През 1965г англичанинът Ричард Уолхайм употребява думата за пръв път.
Известни представители
Франк Стела е американец, завършва Принстън и е един от основоположниците на минимализма. В началото на кариерата си използва обикновена боя, струваща само няколко долара. По-късно инкорпорира в произведенията си много цветове, което не е съвсем типично за течението в изкуството, към което принадлежи. Негови са думите: „Каквото виждате, е каквото виждате.“
Доналд Джъд – За него пространството е материал, както и индустриалните повърхности, от които са съставени инсталациите му. Бетонните, неозаглавени скулптури са достатъчно големи, за да се влезе в тях. Те са представени на открито, което е твърде новаторско и необичайно. В това произведение Джъд постига единство между форма, пространство, изкуство и обстановка.
Карл Андре използва тухли, както и фабрично нарязани дъски и други сурови материали, а нерядко и листове с текст, набран на печатна машина. Той твърди, че „Изкуството е изключване на всичко, което не е необходимо.“
Ив Клайн е французин, който е важна фигура в следвоенното изкуство. Известен е с монохромните си картини и по-специално синьото, чийто нюанс IKB 191 (International Klein Blue) той патентова. Изкуството му се отличава с простота, а французите се тълпят да видят инсталациите му.
Гореспоменатите творци никога не наричат себе си минималисти, но въпреки това има сходства, които ги обединяват и които позволяват групирането им по този начин.
Принципи на минимализма в изкуството
Според това течение изкуството е огледало, то не предава послание. Всичко е въпрос на лична интерпретация. Художниците и скулптурите избягват прекаления символизъм и емоционалността, а по-скоро наблягат на материалността на произведението. Те разбиват мита, че изкуството трябва да е елитарно и също така му придават качеството истинност. Съществува голям интерес към това как светлината и формите могат да повлияят на ефекта на прозведението на изкуството върху зрителя.
Ето някои от ключовите принципи на материализма:
- Без отпечатък от автора и негови биографични данни, както и от каквито и да било метафори.
- Авторът не докосва произведението, то е произведено фабрично, за да няма послание.
- Използват се повтарящи се геометрични форми. По това напомня стила, предшестващ го с няколко десетилетия, а именно арт деко, но в далеч по-опростен вид.
- Без пиедестал, ако е скулптура.
- Най-често произведенията нямат заглавие, за да не се подвежда зрителят.
- Без връзка с природата.
- Без съдържание.
- Използват се индустриални материали.
- Произведението е едно цяло.
- Липсват каквито и да било орнаменти.
- Игра със светлината и пространството.
Трябва да се отбележи, че малко творци спазват всички правила.
В продължение на векове изкуството се опитва да ни „измами“, че едно парче камък не е просто парче камък, а мъж, който седи и се е замислил например („Мислителят“ на Роден). При минимализма това не е така. Тук посланието не е в самия предмет, а във взаимодействието с него.
Това е временно отделяне от сложния свят, в който живеем, в един по-опростен.
Изкуството живее в собствена реалност, а не е имитация на човек или на природата.
Минимализмът като начин на живот
Няма еднозначен отговор на въпроса „Какво е минимализмът?“ по отношение на начина на живот. Концепцията му има широки граници за интерпретация.
Няма стандартни правила, всеки има различна представа за него.
За повечето хора, които се придържат към принципите му, това е живот без хаоса на ненужните вещи. Всеки един предмет изисква от нас време, внимание, енергия, а не винаги го заслужава.
Минимализмът е движение към опростяването на ежедневието и отдалечаване от консуматорството.
След Индустриалната революция стоките стават по-евтини и достъпни за широк кръг от хора. Дотогава повечето хора притежават дрехи за топлата част на годината и дрехи за студената. В момента има компании, произвеждащи дрехи, като Zara, които пускат на пазара 52 колекции в годината, или по една всяка седмица.
Хората, които наричат себе си минималисти, имат отношение към екологията и всячески се опитват да не замърсяват природата. Много от тях се стремят да живеят така, че да изхвърлят минимално количество отпадъци.
Японски минимализъм
Японската култура има влияние върху модните тенденции в областта на интериорния дизайн, модата, кулинарията и житейската философия като цяло на останал свят. Тя, от своя страна, е формирана от дзен будизма, религия, която приканва да не се вкопчваме в нищо материално.
В интериора виждаме най-опростени форми и неутрални цветове – бежово, бяло, черно, сиво. Минимализмът се характеризира с липса на хаотичност и много празни пространства, осветени от естествена, дневна светлина.
Тишината и спокойствието са високо ценени от японците.
Минимализмът и модата
Това са тенденции да се носят натурални тъкани, никаква синтетика. Облеклото е елегантно и удобно. Палитрата е подобна на тази, използвана в интериорния дизайн.
Капсулният гардероб е едно относително ново понятие, отново свързано с тенденцията да се живее с по-малко вещи и използването на вече притежаваните по най-рационалния начин. Хората, които се придържат към тази практика имат ограничен брой дрехи и ги съчетават по нов начин всеки път, като така изглеждат различно всеки ден, но не се налага да купуват нови дрехи. Това спомага много за развитието на креативността и чувството за стил.
Заключителни думи
Минимализмът като течение в изкуството и като начин на живот си противоречат. Възможно е човек да е обзавел къщата си според естетиката на този стил в интериора, но в същото време да притежава огромно количество дрехи, обувки и други предмети.
Трябва да признае, че интериор, който не е претрупан, показва лукс и класа.
В момента хората в едно и също общество изпадат в крайности. Докато едни купуват твърде много, други стигат до там, че не ползват шампоан с години.
Може би истината е някъде по средата.
Източници:
https://miadanielle.com/what-is-minimalism/
https://www.theartstory.org/movement/minimalism/
Фотографии:
Pexel.com
unsplash.com