Изкуството отразява духа на времето. Един от господстващите стилове в момента е минимализмът, зародил се в САЩ в годините след Втората световна война. Отличава се с изчистени линии и липса на орнаменти. Много често произведението не е създадено от ръцете на автора, а в някоя фабрика.
Минимализъм в изкуството
Минимализмът се заражда като реакция срещу абстрактния експресионизъм – течение, което дава на бял свят произведения плод на личността на създателя и показват силните му емоции. Много творци го смятат за прекалено субективно и се стремят да се отдалечат от него максимално.
Корените на минималистичното изкуство могат да бъдат търсени още при произведенията на художници като Казимир Малевич и Мондриан.
През 1965г англичанинът Ричард Уолхайм употребява думата за пръв път.
Известни представители
Франк Стела е американец, един от основоположниците на минимализма. В началото на кариерата си използва обикновена боя, струваща само няколко долара. По-късно инкорпорира в произведенията си много цветове, което не е съвсем типично за течението в изкуството, към което принадлежи. Негови са думите: „Каквото виждате, е каквото виждате.“
Доналд Джъд – За него пространството е материал, както и индустриалните повърхности, от които са съставени инсталациите му. Бетонните, неозаглавени скулптури са достатъчно големи, за да се влезе в тях. Те са представени на открито, което е твърде новаторско и необичайно. В това произведение Джъд постига единство между форма, пространство, изкуство и обстановка.
Карл Андре използва тухли, както и фабрично нарязани дъски и други сурови материали, а нерядко и листове с текст, набран на печатна машина. Той твърди, че „Изкуството е изключване на всичко, което не е необходимо.“
Ив Клайн е французин, който е важна фигура в следвоенното изкуство. Известен е с монохромните си картини и по-специално синьото, чийто нюанс IKB 191 (International Klein Blue) той патентова. Изкуството му се отличава с простота, а французите се тълпят да видят инсталациите му.
Гореспоменатите творци никога не наричат себе си минималисти, но въпреки това има сходства, които ги обединяват и които позволяват групирането им по този начин.
Принципи на минимализма в изкуството
Според това течение изкуството е огледало, то не предава послание. Всичко е въпрос на лична интерпретация. Художниците и скулптурите избягват прекаления символизъм и емоционалността, а по-скоро наблягат на материалността на произведението.
Ето някои от ключовите принципи на материализма:
- Без отпечатък от автора и негови биографични данни, както и от каквито и да било метафори.
- Авторът не докосва произведението, то е произведено фабрично, за да няма послание.
- Използват се повтарящи се геометрични форми. По това напомня стила, предшестващ го с няколко десетилетия, а именно арт деко, но в далеч по-опростен вид.
- Без пиедестал, ако е скулптура.
- Най-често произведенията нямат заглавие, за да не се подвежда зрителя.
- Без връзка с природата.
- Без съдържание.
- Използват се индустриални материали.
- Произведението е едно цяло.
- Липсват каквито и да било орнаменти.
- Игра със светлината и пространството.
Трябва да се отбележи, че малко творци спазват всички правила.
В продължение на векове изкуството се опитва да ни „измами“, че едно парче камък не е просто парче камък, а мъж, който седи и се е замислил например („Мислителят“ на Роден). При минимализма това не е така. Тук посланието не е в самия предмет, а във взаимодействието с него.
Това е временно отделяне от сложния свят, в който живеем, в един по-опростен.
Изкуството живее в собствена реалност, а не е имитация на човек или на природата.
Минимализмът като начин на живот
Няма еднозначен отговор на въпроса „Какво е минимализмът?“ Концепцията му има широки граници за интерпретация.
Няма стандартни правила, всеки има различна представа за него.
За повечето хора, които се придържат към принципите му, това е живот без хаоса на ненужните вещи. Всеки един предмет изисква от нас време, внимание, енергия, а не винаги го заслужава.
Минимализмът е движение към опростяването на ежедневието и отдалечаване от консуматорството.
След Индустриалната революция стоките стават по-евтини и достъпни за широк кръг от хора. Дотогава повечето хора притежават дрехи за топлата част на годината и дрехи за студената. В момента има компании, произвеждащи дрехи, като Zara, които пускат на пазара 52 колекции в годината, или по една всяка седмица.
Хората, които наричат себе си минималисти, имат отношение към екологията и всячески се опитват да не замърсяват природата. Много от тях се стремят да живеят така, че да изхвърлят минимално количество отпадъци.
Японски минимализъм
Японската култура има влияние върху модните тенденции в областта на интериорния дизайн, модата, кулинарията и житейската философия като цяло на останал свят. Тя, от своя страна, е формирана от дзен будизма, религия, която приканва да не се вкопчваме в нищо материално.
В интериора виждаме най-опростени форми и неутрални цветове – бежово, бяло, черно, сиво. Минимализмът се характеризира с липса на хаотичност и много празни пространства, осветени от естествена, дневна светлина.
Тишината и спокойствието са високо ценени от японците.
Минимализмът и модата
Това са тенденции да се носят натурални тъкани, никаква синтетика. Облеклото е елегантно и удобно. Палитрата е подобна на тази, използвана в интериорния дизайн.
Капсулният гардероб е едно относително нова понятие, отново свързано с тенденцията да се живее с по-малко вещи и използването на вече притежаваните по най-рационалния начин. Хората, които се придържат към тази практика имат ограничен брой дрехи и ги съчетават по нов начин всеки път, като така изглеждат различно всеки ден, но не се налага да купуват нови дрехи. Това спомага много за развитието на креативността и чувството за стил.
Заключителни думи
Минимализмът като течение в изкуството и като начин на живот си противоречат. Възможно е човек да е обзавел къщата си според естетиката на този стил в интериора, но в същото време да притежава огромно количество дрехи, обувки и други предмети.
Трябва да признае, че интериор, който не е претрупан, показва лукс и класа.
В момента хората в едно и също общество изпадат в крайности. Докато едни купуват твърде много, други стигат до там, че не ползват шампоан с години.
Може би истината е някъде по средата.
Източници:
https://miadanielle.com/what-is-minimalism/
https://www.theartstory.org/movement/minimalism/
Фотографии:
Pexel.com
unsplash.com