Кръстът - произход, символика и видове • Символи

Изображения с кръстове са намерени в разкопки още от времената на каменната ера. Тогавашните хора са разсъждавали чрез символи и митове. За тях кръстът представлявал центъра на света, пресичането на небето и земята, космическата ос.

Във вертикално направление това е възходящото движение на духа, стремлението към Бога, вечността, интелектуалната, позитивната, активната мъжка сила. В хоризонтално направление – земната, рационалната, пасивната, негативната женска сила.

Почитането на кръста започва в древни времена много преди Христос да се роди. Също както полумесецът не е въведен от Мохамед, а е станал емблема на мюсюлманството.

Предполага се, че причина за това кръстът да е почитан, е огънят и приликата на този символ с предметите, използвани за запалването му. Това са били две дъсчици, които хората търкали една в друга, пресичайки ги кръстообразно, за да предизвикат искра. В тези времена огънят е от огромно значение. Бил е смятан за „дар на боговете“. Нужно е само да си спомним мита за Прометей.

Много често човекът или антропоморфните богове са изобразявани като кръстове.

Именно от праисторически времена кръстът започва да се носи като талисман, предпазващ от магии, бедствия и болести. Той е символизирал жизнелюбието, силата и могъществото на „живия огън“.

На старославянски думата „кръст“ означава „огън“. Не просто огън, а магически, жречески, тогава значи и свещен. Носен е бил от хора, изложени на опасност – живеещи в погранични райони, войни, моряци.

Кръстът и Дървото на живота

Други го сравняват с Дървото на живота. Кръстът е смятан за геометричен негов вариант. Той е посредник между Дървото – обиталището на боговете и светът на хората. Христовият кръст и Дървото на живота стават центъра на света. В короната му живеят боговете, в ствола е светът на хората, а в корените живеят демоничните сили.

Под сянката му минава животът, тече времето, сменят се хора, богове. Дървото е източник на жизнена енергия, отговорно за плодородието и съществуването на света.

Митичното Дърво на живота – универсалният амулет

Дървото на живота идва от Древността, носи се и днес, за да свързва с природата и висшите сили.

Разпятието и християнството

И в Библията е споменато такова дърво, което расте насред Рая. Плодът му става причина за първородния грях и за изгонването на хората от райската градина.

Според някои източници именно част от ствола на това дърво е изработен кръстът, на който е разпънат Христос.

Първоначалният символ на християнството е рибата. До 4-ти век от н.е. кръстът не е бил почитан от християните, а дори на него се е гледало с презрение като на езически символ. Християните са започнали да го използват по времето на император Константин (4-ти век).

Чак до 8-ми век Христос не е изобразяван на кръст – това дори се е смятало за кощунство.

През Средновековието картите на света са били рисувани като кръст. Йерусалим е бил по средата.

Видове кръстове

Кръстът анх или Тау (по името на гръцката буква)

За древните египтяни той е символизирал вечния живот и боговете. Наричали го „анх“. Той имал формата на старинен инструмент, използван за измерването на нивото на река Нил. Жреците, които боравели с него, можели да предсказват разлива й, от това зависела реколтата в страната и изхранването й. Ето защо анх станал символ на живота. Често го виждаме на гърдите на мумиите.

В него са обединени пресечени линии (животът) и кръгът (вечността). Този знак обединява противоположностите: тленното и вечното, небето и земята, мъжкото и женското, живота и смъртта, както и всички стихии.

Луна над пустинята

Полумесецът се асоциира с мюсюлманството, но не винаги е било така. Малко за историята на този древен символ, който се носи и като бижу.

Келтски кръст

Смята се, че е донесен в Ирландия от свети Патрик, същият, който покръства страната. Представлява съюз между християнството и езичеството чрез преплитане на кръста и кръга, символизиращ Слънцето.

Според изследователя Милър това е съвършеният навигационен инструмент и с негова помощ древните мореплаватели се ориентирали в океана.

Кръстът на Свети Петър

Обърнат е, защото свети Петър и бил разпънат с главата надолу. Вярва се, че той сам е предпочел този начин на екзекуция, защото се е смятал за недостоен да повтори участта на великия си учител.

Това е един от символите на християнството, но в по-ново време се използва като знак, че човекът е атеист или мрази тази религия.

Православен кръст

В православния кръст наклонената долна черта символизира двамата разбойници, разпънати заедно с Христос, вляво и вдясно от него. Този, който се е разкаял отишъл в рая (нагоре), а този който не признал грешката си – в ада (надолу).

Гръцкият кръст

Страните му са равни. Той е метафора на четирите неразрушими елемента – въздухът, земята, водата и огънят. По този начин той символизира постоянството.

Свастиката

Наричана е още пречупен кръст. Среща се в културите както на Стария, така и на Новия свят. Първоначално символизирала въртящото се слънце, огъня или живота и впоследствие – късмета. За хиндуистите свастиката, която е в посока наляво, е репрезентация на нощта, магията и богинята-разрушителка Кали. Хитлер припознава свастиката, сочеща надясно, като емблема на нацизма.

Знаете ли, че в славяните са използвали 144 вида свастики в бродерията и другите форми на изкуство? Разберете повече за тях тук: