Кръстът - произход, символика и видове

Изображения с кръстове са намерени в разкопки още от времената на каменната ера. Тогавашните хора са разсъждавали чрез символи и митове. За тях кръстът представлявал центъра на света, пресичането на небето и земята, космическата ос.

Във вертикално направление това е възходящото движение на духа, стремлението към Бога, вечността, интелектуалната, позитивната, активната мъжка сила. В хоризонтално направление – земната, рационалната, пасивната, негативната женска сила.

Почитането на кръста започва в древни времена, много преди Христос да се роди. Също както полумесецът не е въведен от Мохамед, а е станал емблема на мюсюлманството.

Предполага се, че причина за това кръстът да е почитан, е огънят и приликата на този символ с предметите, използвани за запалването му. Това са били две дъсчици, които хората търкали една в друга, пресичайки ги кръстообразно, за да предизвикат искра. В тези времена огънят е от огромно значение. Бил е смятан за „дар на боговете“. Нужно е само да си спомним мита за Прометей.

Мъжко колие с формата на кръст. С него можете да покажете и религиозната си принадлежност и стила си.

Много често човекът или антроморфните богове са изобразявани като кръстове.

Именно от праисторически времена кръстът започва да се носи като талисман, предпазващ от магии, бедствия и болести. Той е символизирал жизнелюбието, силата и могъществото на „живия огън“.

На старославянски думата „кръст“ означава „огън“. Не просто огън, а магически, жречески, тогава значи и свещен. Носен е бил от хора, изложени на опасност – живеещи в погранични райони, войни, моряци.

Кръстът и Дървото на живота

Други го сравняват с Дървото на живота. Кръстът е смятан за геометричен негов вариант. Той е посредник между Дървото – обиталището на боговете и светът на хората. Христовият кръст и Дървото на живота стават центъра на света. В короната му живеят боговете, в ствола е светът на хората, а в корените живеят демоничните сили.

Под сянката му минава животът, тече времето, сменят се хора, богове. Дървото е източник на жизнена енергия, отговорно за плодородието и съществуването на света.

Митичното Дърво на живота – универсалният амулет

Дървото на живота идва от Древността, носи се и днес, за да свързва с природата и висшите сили.

Разпятието и християнството

И в Библията е споменато такова дърво, което расте насред Рая. Плодът му става причина за първородния грях и за изгонването на хората от райската градина.

Според някои източници именно част от ствола на това дърво е изработен кръстът, на който е разпънат Христос.

Първоначалният символ на християнството е рибата. До 4-ти век от н.е. кръстът не е бил почитан от християните, а дори на него се е гледало с презрение като на езически символ. Християните са започнали да го използват по времето на император Константин (4-ти век).

Чак до 8-ми век Христос не е изобразяван на кръст – това дори се е смятало за кощунство.

През Средновековието картите на света са били рисувани като кръст. Йерусалим е бил по средата.

Видове кръстове

Кръстът анх или Тау (по името на гръцката буква)

За древните египтяни той е символизирал вечния живот и боговете. Наричали го „анх“. Той имал формата на старинен инструмент, използван за измерването на нивото на река Нил. Жреците, които боравели с него, можели да предсказват разлива й, от това зависела реколтата в страната и изхранването й. Ето защо анх станал символ на живота. Често го виждаме на гърдите на мумиите.

В него са обединени пресечени линии (животът) и кръгът (вечността). Този знак обединява противоположностите: тленното и вечното, небето и земята, мъжкото и женското, живота и смъртта, както и всички стихии.

Луна над пустинята

Полумесецът се асоциира с мюсюлманството, но не винаги е било така. Малко за историята на този древен символ, който се носи и като бижу.

Келтски кръст

Смята се, че е донесен в Ирландия от свети Патрик, същият, който покръства страната. Представлява съюз между християнството и езичеството чрез преплитане на кръста и кръга, символизиращ Слънцето.

Според изследователя Милър това е съвършеният навигационен инструмент и с негова помощ древните мореплаватели се ориентирали в океана.

Кръстът на Свети Петър

Обърнат е, защото свети Петър и бил разпънат с главата надолу. Вярва се, че той сам е предпочел този начин на екзекуция, защото се е смятал за недостоен да повтори участта на великия си учител.

Това е един от символите на християнството, но в по-ново време се използва като знак, че човекът е атеист или мрази тази религия.

Православен кръст

В православния кръст наклонената долна черта символизира двамата разбойници, разпънати заедно с Христос, вляво и вдясно от него. Този, който се е разкаял отишъл в рая (нагоре), а този който не признал грешката си – в ада (надолу).

Гръцкият кръст

Страните му са равни. Той е метафора на четирите неразрушими елемента – въздухът, земята, водата и огънят. По този начин той символизира постоянството.

Свастиката

Наричана е още пречупен кръст. Среща се в културите както на Стария, така и на Новия свят. Първоначално символизирала въртящото се слънце, огъня или живота и впоследствие – късмета. За хиндуистите свастиката, която е в посока наляво, е репрезентация на нощта, магията и богинята-разрушителка Кали. Хитлер припознава свастиката, сочеща надясно, като емблема на нацизма.

Знаете ли, че в славяните са използвали 144 вида свастики в бродерията и другите форми на изкуство? Разберете повече за тях тук: