Коко Шанел е френска модна дизайнерка, която изиграва важна воля за това женското облекло да стане по-минималистично и удобно и в него да се появят мъжки елементи. Емблематични за нейния стил са сакото от жарсе, малката черна рокля и парфюмите.
Детство
Габриел Боньор Шанел е родена на 19 август 1883г. в Сомюр, градче в долината на река Лоара. Родителите й Албер Шанел и Жан Дьовол не са сключили брак по това време, което е против общоприетите норми.
Баща й е търговец. Тя, сестрите и братята й прекарват много време на битпазарите в Западна Франция, където той работи и едвам изкарва достатъчно, за да издържа семейството.
Това е трудно време за жените от низшите класи. Те са третирани като граждани втора ръка и нямат право да гласуват. Най-често стават прислужници или черноработници. Всеки би очаквал, че такава съдба чака и Габриел. Всичко се променя, когато майка й умира от туберкулоза. Тогава баща й решава да раздели семейството и праща братята й във ферма, а нея и сестрите й в манастир.
Тя прекарва младежките си години там, като се вижда само с лелите си. Научава се да шие в приюта, а леля й Луиз я вдъхновява да проявява креативност в занаята. Към семплите шапки те добавят волани и панделки.
Когато навършва 18 години, тя напуска манастира, учи още две години.
Начало на кариерата
През 1903г. Габриел започва работа в шивашко ателие в малкото градче Мулен. Собственикът я харесва, тъй като борави добре с иглата и конеца. Това обаче не отговаря на мечтите и амбициите й, които са големи въпреки скромния й произход. Привлича я блясъкът на кабарето и тя започва да се проявява като певица. Изпълнява само две песни „Ko Ko Ri Ko“ и „Qui qu’a vu Coco“ ето защо хората в публиката започват да я наричат Коко.
Харизмата й привлича вниманието на милионера и любител спортист Етиен Балсан. Връзката им е обречена да не завърши с брак, но това не спира Габриел. Тя използва възможността да се издигне в обществото и става част от елита на Франция.
Бързо се научава да язди добре и това е една от причините да започне да се бори за това жените да носят по-удобни дрехи. Тя ненавижда корсетите, които са толкова тесни, че спират дишането, а шлейфовете правят каквото и да било практично занимание мъчение. Коко казва, че дизайнерите, които са единствено мъже по това време, „са забравили, че в тези дрехи има жени“. В нея се заражда желанието да се разбунтува срещу порядките на епохата, в която живее.
Точно тогава среща Артър „Бой“ Капел. С него тя заминава за Париж – домът на красивите, известните и богатите. Там тя отваря магазин за шапки, които са като никои други по това време и имат голям успех.
Следва откриването на бутик в Довил, популярен курорт сред бомонда на Франция. Той също има успех.
Бидейки жена, която трудно се отчайва, Габриел Шанел използва Първата световна война като възможност да наложи практичния си стил в дизайна на облеклото. Тя прави колекция от дрехи от жарсе, материя, дотогава използвана изключително за мъжки дрехи.
Следват трудни времена. Покровителят й Бой Капел първо се жени, а после загива при автомобилна катастрофа. Той остава голямата й любов.
Връзки
Болката и горчивината я карат да измисля истории за миналото си и да използва любовниците си, за да постига целите си.
Има връзка с руския композитор Игор Стравински, както и с най-богатия мъж във Великобритания – дукът на Уестминстър. Той събужда интереса й към туида и я запознава с важни хора, между които и Чърчил.
Колаборация с нацистите
През Втората световна война нацистите окупират Париж. В началото Коко Шанел затваря повечето си магазини, защото смята, че моментът не е подходящ за глезотии като шапки. Впоследствие обаче тя ги отваря и се оказва в много добри отношения с немците. Жените на нацистките офицери си купуват от нейните парфюми. Стига се дотам, че тя започва любовна връзка с немски шпионин, който е 13 години по-млад от нея.
Всичко това накърнява репутацията й и след края на войната тя напуска любимата си Франция, тъй като очаква отмъщение, и заживява в Швейцария с любовника си.
Сакото на Шанел
През 1954г. са модерни панделките, все още се носят корсети и това вбесява Коко.
Габриел Шанел е на 71 години, когато се връща в Париж, където отваря свой бутик. Дрехите, които създава са удобни, минималистични и с изчистени линии.
От Шотландия, с която я запознава дукът на Уестминстър, тя донася туида. Именно него използва за ушиване на емблематичното за модна къща „Шанел“ сако.
Ето няколко негови характеристики:
- Четири истински джобове, обшити с конец в контрастен или допълващ се цвят.
- Копчета със символа на Chanel.
- В копринената подплата е зашит синджир, който гарантира, че сакото ще запази формата си.
- Отсъства яка.
Този оригинален подход предизвиква революция и има огромен успех по целия свят.
Някои от най-големите красавици на епохата са негови почитатели. Сред тях са Бриджит Бардо, Роми Шнайдер и Грейс Кели.
Наследникът на Габриел Карл Лагерфелд го комбинира с какво ли не – панталони, дънки, дори бански костюм. Разнообразието при разцветките също е огромно – пастелни, неонови или в класическата черно и бяло.
Сакото на Chanel се поддава на всякакви метаморфози.
Малката черна рокля
Малката черна рокля се появява в колекция на Коко през 1926г. Според авторката това е дреха, която е подходяща за всякакви случаи.
Черното дотогава се асоциира с траура или религиозните фигури. Смята се, че дизайнът на Габриел е вдъхновен от дрехите на монахините, сред които е живяла.
Нейният вариант на роклята освобождава женското тяло от корсетите и създава съвсем друг, изчистен силует. Най-често е ушита от жарсе или коприна. С нея се ражда парижкият шик.
Чантата
Идеята за това чантите да имат презрамки и да се носят през рамо идва от военните. Дотогава полезните аксесоари са големи, трудно се носят и лесно се губят.
Класическата чанта на Шанел е с презрамка синджир, понякога в нея е преплетено кожено въже.
Обувки
Обикновено са бежови на цвят и с изострен черен нос. Бежовото оптически удължава крака, а носът придава изящност и елегантност.
Бижута
Самата Габриел предпочита перлите и ги носи много често. Има само една колекция бижута висша мода, в която насочва вниманието си към най-ценните камъни, а именно диамантите. Това е запазена територия за мъже и те не я допускат в нея.
Тя разглобява бижутата, подарени й от дука на Уестминстър и опростява дизайна им.
Шанел превръща флуидността в принцип, а свободата в добродетел.
С привичната си дързост представя колекцията в собствения си дом, върху восъчни манекени.
Бижутата стават символи на свободата, а не са просто подарък от обожател. Креативността побеждава показността, а лекотата – излишеството. Красота не е задължение, а изява на същността.
Парфюми
През 1923г Шанел пуска на пазара парфюмът Chanel №5. Номерът идва от нейното щастливо число. Парфюмът е най-скъпият за времето си и е смесица от няколко аромата, което представлява революция.
Запитана с какво си ляга, Мерилин Монро отговаря „само с няколко капки Chanel №5“.
Меценат
През време на дългия си, наситен със събития живот, Шанел подкрепя финансово много творци, между които Пикасо, Дебюси, Брак и Кокто.
Става приятелка и патрон на балетната трупа на Серж Дягилев. Тя дори е автор на костюмите за една от постановките му „Le Train Bleu“. В нея танцьорите носят бански, което е твърде авангардно за времето си.
Последни години
Габриел умира на 10 януари 1971г в апартамента си в хотел Риц, където живее през по-голямата част от живота си. В края му се налага да използва помощта на морфин, за да заспи.
Модната й империя е наследена от Карл Лагерфелд, който успешно поддържа реномето й. Именно негова идея е логото на компанията, без което не бихме могли да си представим нейните чанти или обувки. То се появява едва през 80-те.
Цитати
Коко Шанел е изключително духовита и е цитирана много често. Ето няколко от крилатите й фрази:
„Модата се променя, стилът остава“
„Простота е ключът към истинската елегантност“
„Облечи се неправилно и ще запомнят дрехата, облечи се безупречно и ще запомнят теб.“
Източници:
https://www.biography.com/fashion-designer/coco-chanel
Снимков материал:
Unsplash.com
Flickriver.com