Кандински – един живот в цветове и ноти

Василий Кандински е художник от руски произход, живял и творил в Германия и Франция, считан за един от основоположниците на абстрактното изкуство. Оказва голямо влияние върху рисуването, архитектурата, дизайна, театъра, танца и всички останали изкуства.

Творчеството му преминава през много етапи и върху него упражняват влияние най-различни фактори. Като започнем от руския фолклор, преминем през френския фовизъм, за да стигнем до абсолютната свобода на изразяване чрез непонятни форми и ярки цветове.

Василий Кандински
Василий Кандински

Ранни години

Ражда се през 1866 г. в заможното семейство на търговец на чай в Москва. Майка му напуска семейството, когато той е в ранна детска възраст, и той е отгледан най-вече от леля си. Тя му чете приказки на немски и това става езикът, на който той пише научните си трудове.

Творчеството му често е свързвано с шаманизма, може би причината за това е, че семейството на баща му е от Сибир, където подобен род мистика е силно разпространена. През време на живота си показва интерес и към етнологията. Руската орнаментика е чест мотив в картините му.

Показва и талант на музикант – свири на цигулка и чело.  В детството си има и частен учител по рисуване.

Учи в Московския университет икономика и право, но две събития променят рязко плановете и съдбата му. Това са изложбата на експресионистите, и по-точно на Моне, и опера на Вагнер.

Младият и впечатлителен Василий първо въобще не разбира какво вижда, докато стои пред една от сериите картини „Купи сено“. Той е поразен от дързостта на Моне, който не изобразява предметите, а впечатленията си от тях.

Докато слуша операта на Вагнер „Лоенгрин“ пък, в съзнанието му възникват цветове и форми, които той мечтае да изобрази върху платно. 

Начало на творческата кариера

Отказва се от успешната си кариера на юрист и заминава за Мюнхен, където по това време се съсредоточава интелектуалния елит на света. Там изучава теорията и практиката на изобразителното изкуство, но твърде скоро започва да се чувства отегчен. За тези, които смятат, че късният му абстрактен стил се дължи на факта, че той просто не може да рисува, трябва да отбележим, че започва с анатомически рисунки.

Преподавателят му намира палитрата от цветове, която използва, за твърде ярка. Ето защо Кандински цяла година рисува само с черно и бяло, „за да изучи формата като такава“.

През целия си живот показва добри организаторски способности и успява да привлича талантливи творци около себе си.  Първото съобщество, което създава, се нарича „Фаланга“. Той е партньорите му правят редица изложби. Това става през 1901 г. „Фаланга“ няма голям успех. В началото хората не разбират творчеството на Кандински и дори буквално плюят картините му.

В този период се запознава с Габриел Мюнтер, също художник. Тя става негова спътница и любовница. През 1903 се развежда с първата си жена Ана Чемякина. Двамата с Мюнтер заживяват в малко градче в подножието на Алпите.

Творчеството му от този период е построено на цветови дисонанси.

Преподава в едно от най-новаторските школи по дизайн – Баухаус, която е затворена през 1933 г. от Хитлер, тъй като е смятана за прекалено напредничава и не отговаря на философията на фюрера.

Вдъхновява се от руския фолклор

Москва често присъства в творчеството му. По това време в града има над 800 храма. Наричат я „Златоглавата Москва“ заради позлатените куполи на църквите, които блестят на слънчевата светлина дори в най-студения зимен ден. За него тя е едно пространство, пълно с краски. Червеното на площада около Кремъл създава у него празнично настроение.

Картини като „Руски конник“ (1902 г.) и „Руска красавица сред пейзаж“ (1904 г.) са опит за претворяване на старите руски приказки в хипнотизиращи образи.

Синестезията

Някога да сте помирисвали лимон и да сте чували в главата си звук на китара? Или да сте виждали нещо зелено и да сте усещали вкуса на ягодата? Подобни явления са свързани със синестезията, а не с лудост, и са присъщи на множество гениални творци.

Синестезията е явление, при което едно или повече сетива са в необичайна свързаност. Едно сетивно възприятие предизвиква друго, което не е стимулирано по нормален начин. Среща се при един на всеки 2000 човека и най-често в детството. Хората, които имат сенестезия, се наричат синестети.

Такива са множество известни хора.

Пример за синестет е Мерилин Монро, която асоциирала номерата с цветове. Набоков – букви с цветове.

При Кандински синестезията е обединила двете най-големи страсти в живота му, а именно музиката и рисуването. Той е чувал звуци, които придобивали  цветове и форми, и обратно цветните предмети звучали в съзнанието му като мелодии.

Звукът на челото, на което е свирел виртуозно, за него имал тъмно син цвят. Още в детството му, при първите му опити да рисува, той чува съскане, докато бърка боите.

Не случайно кръщава голяма част от картините си „Композиции“ подобно на музикални произведения.

„Цветът са клавишите, окото е чукът, душата е пианото с многото си струни.“

Това казва веднъж великият художник, описвайки начина, по който вижда света.

Пиесата „Жълт звук“

Кандински е силно впечатлен от балетната трупа на известния импресарио Дягилев, която докарва до екстаз западноевропейската публика, както и от новаторството на Айседора Дънкан, считана за основоположник на съвременния танц. Голямо влияние върху него оказва и творчеството на австрийския композитор Шонберг, с когото се познава лично.

У руския артист, наричаме го така, защото е много повече от художник и проявява разностранни таланти, се появява идеята за обединение на всички изкуства в едно. В резултат на взаимодействието му с друг композитор – Гарднер се появява на бял свят пиесата „Жълт звук“.

Тя е изключително новаторска и авангардна. Няма сюжет, актьорите изразяват абстрактни емоции чрез хаотични движения. Те ту шептят, ту крещят. Изпълнителите произнасят загадъчни текстове на фона на какафония от звуци.

Главната роля е „дадена“ на цвета. По замисъл той трябва да оживее на сцената с помощта на музиката. Прожектори я осветяват в различни краски.

Идеята на Кандински е да се освободи цвета от статиката на платното и да му даде право на движение в пространството.

Премиерата на пиесата не се състоява навреме поради започването на Първата световна война. Изиграна е за първи път едва през 1972 г. в САЩ. Част от нея е показана на закриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

Теория на цветовете

Кандински твори по времето, когато се появяват фотографията и киното. Камерата и фотоапаратът запечатват действителността за бъдещите поколения и художниците вече са освободени от тази функция. Те трябва да експериментират и да представят света през призмата на своята собствена личност. Според неговото вътрешно убеждение творецът не трябва да работят по поръчка, както е било дотогава, а от вътрешна необходимост.

Кандински е не само художник, но и теоретик на изкуството. В трудовете си „За духовното в изкуството“ от 1911 г. и „Точка и линия на плоскост“ от 1926 г. той формулира теориите си, свързани с ролята на цветовете и формите. Тези произведения оказват голямо влияние върху дизайна и архитектурата и до днес.

Цветовете стават израз на емоция, а не описват реалността. Всеки от тях си има собствен живот. Според него великото изкуство има фрагменти, които са завършени сами по себе си.

Краските са способни да предизвикват асоциации у зрителя. Като художник, той се възползва от това и в по-късното си творчество създава абстрактни картини, състоящи се от линии, точки, прости форми и цветове.

Кандински "Жълто-червено-синьо"
Кандински „Жълто-червено-синьо“

Топлите цветове се приближават към гледащия, а студените се отдалечават.

Особено важни са черното и бялото: те са полюсите между светлината и тъмнината. Бялото за Кандински е началото на живота, вертикалът, то има огромен потенциал за раждане на нови цветове.

Черното – тъмнината, хоризонтала, то унищожава всички краски.

Други полюси са жълтото и синьото. Жълтото се асоциира с топлината, то се приближава много близко до зрителя. Но когато го направим по-тъмно, става по-студено и далечно, спокойно и напомня синьото. Зеленото и сивото са смес от противоположни цветове и пораждат усещане за стабилност и неподвижност.

Но това не е всичко. Когато добавим и формата, усложняваме възприятието. Динамичната система на цветовете предлага следната теория: острите краски, като червеното например, се изострят още повече, когато са в триъгълник, и не са толкова резки, когато са в квадрат. Дълбокото синьо става още по-дълбоко, когато е в кръг.

Овалните форми като цяло излъчват завършеност. Триъгълникът – напрегнатост, начупените линии също. Бихме могли да постигнем драматизъм, ако нарисуваме кръг в триъгълник.

Кръгът е една от най-съвършените форми, той е символ на вечността.

Посмъртна известност

Кандински не дочаква края на Втората световна война и умира през 1944 г. в Ньой сюр Сен, Франция. Втората му законна жена Нина управлява наследството му. Тя е причината голяма част от картините му да се озоват в престижни музеи по света.

Най-голямата колекция от творби на великия руски художник се намират в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк, който, между другото, наскоро започна да излага съкровищата, които притежава онлайн.

През 2013 г. една от картините му бе продадена за 21 милиона долара.

Картини:

Flickriver.com

Източници:

https://www.shad.ru/media/publikacii/teoriya-tsveta-vasiliya-kandinskogo/

https://zen.yandex.ru/media/id/5b00076848c85e2970fdd854/cvetovaia-teoriia-kandinskogo-v-arhitekture–5bcf80f7f988f900aab3985c

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *