Ненапразно на гръцки „Египет“ означава „тайнствено, загадъчно място, център и родина на мистерии“.
Учените днес се удивляват как този народ успява да „скочи“ от примитивно ниво до високоразвита цивилизация за много кратък период от време. Египтяните строят пирамиди, докато в Европа хората още рисуват по стените на пещерите и ходят облечени в кожи.
Облекло
Най-използваният материал за изработката му е бил ленът. Той е лек и перфектен за горещия климат. Най-често дрехите са били оцветени в бяло, но не липсвали и такива в червено, синьо и жълто. Платът е бил увиван около тялото или зашиван на места. Обикновено е стигал до глезените.
Момичетата от селските райони носели семпли рокли от лен, а слугините – цветни и понякога наподобяващи каре.
Жените от висшите съсловия носели дрехи със сложни мотиви, понякога си слагали прозрачна връхна дреха. Роклите им били прилепнали и също прозрачни, понякога изработени от фини мъниста. Те стигали от глезените до гърдите. Закрепени били с презрамки.
През дългите хилядолетия на съществуването на тази цивилизация женското облекло почти не се променило. А може би за това трябва да обвиним и художниците, които били твърде консервативни и се придържали към точно определен идеал.
Бедните мъже носели кърпи, омотани около кръста, докато работели. Наречени са шенти. Те представлявали правоъгълни парчета плат. Били увивани около тялото и завързвани. Интересното е, че дължината на облеклото варирала и зависела от модните тенденции.
Членовете на царското семейство носели дрехи от висококачествен лен, които били почти прозрачни.
Сандалите били обичайните обувки за Древния Египет. Обикновено били изработени от растения като папируса или от животинска кожа. Най-често обаче хората ходели боси и носели обувки само при официални случаи. Някои от фараоните имали специален асистент, който посел в ръцете им сандалите му, за да ги обуе при нужда.
Задгробен живот
Мъртвите са били погребвани в гробници заедно с бижутата, които притежавали приживе, защото египтяните вярвали, че те ще им помогнат да успеят в отвъдното.
Скарабей
Украшенията напомняли божествата, които почитали египтяните. Но най-разпространено било изобразяването на скарабея Кефер.
Той бил символ на движението напред, възраждането и жизнената сила. Гледайки го човек не би повярвал, че може да лети, но той има крила. Те за древните египтяни са крила на духовността, сила, която може да ни удиви.
Бижутерският занаят започва от Старото царство и се развива интензивно по време на великата Клеопатра. Той попива като гъба най-доброто от различните епохи.
Украшенията защитават
В древността притежателите на различни украшения се отнасяли с тях не както съвременните хора. Смятало се, че бижутата имат духовна същност и че те могат по някакъв начин да защитят от мъка, болести, зли очи, проклятие или дори от физическа болка.
Мъжете, жените и децата носели бижута всеки ден и то най-хубавите, които можели да си позволят. Изобилието от дрънкулки показвало, че боговете са благосклонни към човека.
Египтяните вярвали, че гръдта е свещена част от човешкото тяло. Там се намира сърцето, което дава живот. Ето защо те носели украшения, които трябвало да го предпазват.
В Древния Египет също са били изработвани украшения за челото, китките, раменете и глезените. Върху тях има различни символи и знаци, които предпазват от зли духове и даряват със здраве и сила различните части на тялото.
Още една точка, която е била от голямо значение за обитаващите земите около Нил в древността, е челото или така нареченото „трето око“. Те всячески се опитвали да скрият мястото. Най-често за тази цел е използван образа на Буто (Урей), носен от фараоните.
Размерът и количеството на бижутата показвали социалния статус и богатството. Дори бедните, които не притежавали много, се окичвали с колкото се може повече украшения. Те най-често били много ярки и изработени от керамика.
Златото е бил предпочитаният материал поради лесния добив и обработка.
По време на Новото царство бижутерите създавали предмети от цветно стъкло. Целта им била да постигнат повече яркост, отколкото отразяване на светлината.
Електрон или електрум
Освен традиционните метали, използвани за изработка на бижута, древните египтяни познавали метала електрон. Това е сложна сплав от сребро, злато и други метали.
Предметите, направени от този метал, външно приличат на сребро, а по блясък напомнят за платината. В днешно време тайната на създаването му е загубена.
Перуки
Обикновено прическата на древните египтяни напомняла трапец. Основният атрибут била перуката. Тя била изработвана от човешка коса, козина на животни, копринени нишки, въжета, влакна на растения и т.н. Перуките били боядисвани в тъмни цветове – тъмнокафяво и черно, и защитавали от парещото слънце на Африка.
С времето прическата се усложнявала. Косите били сплитани в множество плитчици. Покривани били с благовонни масла, парфюми, есенции и т.н.
Женските прически били много по-дълги от мъжките, както и по-сложни. Отличавали се със своята строгост и изчистените линии. Именно затова са наричани „геометрически“.
Жреците обикновено бръснели главите и лицата си.
Козметика
И мъжете и жените използвали грим. Той ги е предпазвал от жестоките лъчи на слънцето в пустинята. Древните козметици използвали червената охра, за да направят руж и я смесвали с мехлем, за да постигнат нещо подобно на това, което днес наричаме червило.
Това, което бихме разпознали като типично за грима на древните египтяни е очната линия. Тя оптически издължавала окото. Събирала е и слънчевите лъчи.
Клепачите оцветявали в зелено и синьо с натрошени минерали.
Парфюмът бил използван като антиперспирант, а древните отдавали голямо значение на хигиената и го използвали обилно.
Две от цариците на Египет остават в историята с красотата си. Това са Нефертити и Клеопатра.
Нефертити
Името й в превод означава „красавицата, която дойде“. Родена е около 1370г пр. Хр. и най-вероятно умира около 1330г пр. Хр.
Правилните черти, които виждаме и днес на статуите, които я изобразяват, са еталон за красота.
Клеопатра
Дори и 2000 години след смъртта си Клеопатра остава една от най-запомнящите се и интригуващи жени в историята. Била е добре образована и говорела поне девет езика. Това и е давало възможност да общува с лидери на други народи без преводач.
Романтичните й връзки с Гай Юлий Цезар и Марк Антоний, както и предполагаемата й екзотична красота и способност да прелъстява, я правят митична фигура.
Когато идва в Рим при любовника си Цезар печели вниманието на всички жени и се превръща в тяхната икона на красотата и стила. Те започват да й подражават и възприемат грима й и перлените й бижута.
Името й означава „тази, която идва от велик баща“. И то всъщност е гръцко, защото такъв е произходът й. Тя обаче не само възприема египетската религия, а започва да смята себе си за превъплъщение на богинята Изида.
Била ли е Клеопатра приказно красива? На този въпрос е трудно да се отговори. Монетите с нейния лик показват една грозничка жена с огромен нос.
Най-вероятно всичко в едно – мъдростта й, очарованието й и не на последно място – кадифеният й глас, са я правели толкова съблазнителна за мъжете.
Полагала е огромни усилия, за да има перфектна кожа. Всеки е чувал за ваните й с магарешко мляко. Към тях е добавяла сол от Мъртво море, етерични масла и ароматни цветя.
Използвала е хената като естествен лак за нокти, който ги е оцветявал в чудесен червено-кафяв цвят.
Арт деко
Откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922г от археолога Хауърд Картър предизвиква голям фурор по света. Господстващото по това време модно течение арт деко се вдъхновява от образи, свързани с Древния Египет, като скарабеи, пирамиди и йероглифи. Виждаме ги навсякъде от облеклото да фасадите на кината.
Източници:
https://www.livemaster.ru/topic/110157-drevnij-egipet-kostyum-golovnye-ubory-ukrasheniya
https://www.ancient-egypt-online.com/ancient-egypt-fashion.html
Снимков материал:
flickriver.com
Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂
Thanks!