Фердинанд Виктор Йожен Дьолакроа (26 април 1798 – 13 август 1863г.) е френски художник, виден представител на романтизма. Новаторското му отношение към цветовете е вдъхновение за импресионистите и постимпресионистите. Черпи сюжети както от исторически и съвременни събития, така и от пътуване до Мароко.
Един от художниците, които оказват най-голямо влияние върху стила му, е Жак-Луи Давид.
Детство
Йожен Дьолакроа се ражда в Сен Морис ан Шаланкон, градче, намиращо се в близост до Париж. Той е четвъртото дете на Виктоар Оебен, произлизаща от семейството Оебен-Райзнер – мебелистите, създали интериора в домовете на много френски крале и аристократи, и Шарл Дьолакроа – държавен служител, посланик в Нидерландия и министър на външните работи. Бащата умира през 1805г, докато е префект на Бордо.
Детството на Йожен минава без лишения и почти безметежно, като се изключат някои случки, които го подлагат на опасност. Още е бебе, когато гледачката му по невнимание изпуска горяща свещ в легълцето му. Това го оставя с белези по тялото за цял живот. Не след дълго една от прислужниците на семейството го изпуска в морето, докато се катери по кораб.
Семейството му е изискано и артистично и възпитава у него любовта към театъра и музиката.
Като съвременен човек, той е повлиян от романтизма на английските поети Байрон и Скот, на Теодор Жерико, Шопен, Жорж Санд, и др. С последните двама поддържа близки приятелства.
Байрон и Скот са силни поддръжници на борбата за освобождение на гърците от турско робство и посвещават много произведения на темата. Дьолакроя прави същото. Той става своебразен хроникьор на времето си. А не бива да забравяме, че камерите и фотоапаратити все още не съществуват.
Формиране на стила на Дьолакроа
Дьолакроа дебютира в Парижкия салон – най-престижната изложба в света в продължение на векове, през 1822г с картината си „Данте и Вергилий“. Вдъхновена е от „Божествената комедия“ на Данте. Трагизмът, който струи от нея, както и подходът към фигурите, напомня за великия Микеланджело. Богатство от цветове може би е под влиянието на Рубенс.
„Клане в Хиос“
През 1824г, отново в Салона, той излага още една картина с драматичен сюжет – „Клане в Хиос“. Посветена е на потушеното от османците въстание на гърците, живеещи на остров Хиос. Платното не изобразява самото въстание, а по-скоро на последствията му, което е начин Дьолакроа да избяга от традициите на конвенционалното изкуство.
На преден план виждаме група гърци – мъже, жени, деца, сгушени един до друг, и с очи, наведени и тъжни, търсещи пощада. Някои са мъртви, други агонизират, като един мъж, който е почти гол. Явно дрехите му са били разкъсани в жестоката битка. Сега той е лишен от всичко, не само от дрехите, не го очаква нищо друго освен смъртта.
Един от турците е на кон – той е нагоре по вертикала, а гърците са долу по хоризонтала. Това засилва усещането за господството му и неговото доминиращо положение.
Цветовете са мрачни и допринасят за трагизма на представената ситуация.
„Свободата води народа“
Картината, с която Дьолакроа е запомнен – „Свободата води народа“, понастоящем се съхранява в Лувъра. Рисувана е през 1830г и е вдъхновена от революцията от 27-29 юли, случила се през същата година. Обикновено големи платна като това се използват за исторически събития, митологични или религиозни сцени, но в случая виждаме едно, на което авторът е съвременник.
Въпросната революция сваля от власт крал Шарл Х и го заменя с по-умерения крал Луи-Филип. Уловеният в картината момент показва ситуация, в която изходът все още не е ясен. Хората са готови да се бият по улиците на Париж.
На фона виждаме катедралата Нотр Дам – символ на монархизма и консерватизма, но на покрива й се вее знамето на революционерите.
Жената на картината е персонификация на свободата. Тя е символ на идеята, повела хората на барикадите. Фактът, че гърдите й са голи, е препратка към древността и люлката на демокрацията – Древна Гърция.
По време на Юлската революция Париж все още е средновековен град. Широките булеварди и авенюта са изградени по-късно. Бунтовниците трупат павета и издигат са тях барикади.
„Свободата“ е нарисувана в профил, отново по каноните на изкуството на Античността. Другата причина е, че тя активно приканва народа да се включи в бунта, като гледа назад.
Двете мъжки фигури на преден план са хора от различни слоеве на обществото. Единият е без връхна дреха и очевидно е от низшите класи, а този до него е добре облечен. Между другото, това е самият Дьолакроа.
Идеята е, че тази революция не е само за бедните, а за целия народ.
В дясната част на платното виждаме ученик, държащ не един, а два пистолета. Именно това момче става прототипът на Гаврош в „Клетниците“ на Виктор Юго.
В долната част виждаме загиналите – огромната цена на свободата. Единият мъж е по нощница. Като че ли е издърпан от леглото, докато е спял, и е убит от хора на деспотичния крал. Драматизмът е засилен от факта, че носи само един чорап и ризата му е окървавена. Дясната му ръка сякаш излиза от картината и навлиза в нашето пространство, пространството на зрителите. Това се отнася до всички мъртви тела на преден план.
Диагоналните линии придават драматизъм. И все пак авторът успява да използва класическата пирамидална структура.
Няколко червени петна изпъкват на фона на мрачните цветове и напомнят за пролятата кръв.
„Осиротяло момиче в гробището“ 1824г
Картината е един от шедьоврите на Дьолакроа. На нея виждаме момиче, загубило близките си, на гробището, където са погребани. Пълните й със сълзи очи гледат нагоре, към небето. Дали поставя под въпрос милостта на Господ? Изражението й показва не само тъга, но и емоционална болка.
Меланхолията се засилва от бледите краски, които авторът използва, за да нарисува небето, и тъмното и неподдържано гробище. Като цяло фонът е неясен, тъй като не е от първостепенно значение.
Интересът на Дьолакроа към Ориента се формира по време на пътувания до Мароко и Алжир. Без да го планира, там той създава над 100 картини и скици. Те са красиви изображения на начина на живот на местните хора, толкова различни от тези в Париж.
Гениалният художник вярва, че животът на мароканците и алжирците е много близък до този на древните гърци и римляни.
Дьолакроа и теорията на цветовете
Много от художниците, живели и творили след Дьолакроа, се възхищават от подхода му към цветовете. Сезан дори казва, че палитрата му е най-красивата в цяла Франция. Тайната е в това, че той възприема всички обекти като цветни, не само тези, които са осветени, но и сенките.
Деветнайсти век е времето, когато се формира теорията на цветовете, с която Дьолакроа със сигурност е бил запознат. В картините си той много често използва допълващи се цветове, които изпъкват, когато са един до друг. Така се постига богат контраст.
За него цветът е емоционален израз. Това се отнася и до художниците, на които е повлиял, като Ван Гог, Сезан, Реноар и други импресионисти и постипресионисти.
Личен живот
Историците мълчат по въпроса за личния му живот. Не оставя реални наследници, само духовни.
Картини:
Picryl.com
Wikipedia.org
Източници: