Шедьовър на дьолакроа

Йожен Дьолакроа – живот, картини, наследство

Фердинанд Виктор Йожен Дьолакроа (26 април 1798 – 13 август 1863г.) е френски художник, виден представител на романтизма. Новаторското му отношение към цветовете е вдъхновение за импресионистите и постимпресионистите. Черпи сюжети както от исторически и съвременни събития, така и от пътуване до Мароко.

Един от художниците, които оказват най-голямо влияние върху стила му, е Жак-Луи Давид.

Детство

Портрет на младия Йожен Дьолакроа

Йожен Дьолакроа се ражда в Сен Морис ан Шаланкон, градче, намиращо се в близост до Париж. Той е четвъртото дете на Виктоар Оебен, произлизаща от семейството Оебен-Райзнер – мебелистите, създали интериора в домовете на много френски крале и аристократи, и Шарл Дьолакроа – държавен служител, посланик в Нидерландия и министър на външните работи. Бащата умира през 1805г, докато е префект на Бордо.

Детството на Йожен минава без лишения и почти безметежно, като се изключат някои случки, които го подлагат на опасност. Още е бебе, когато гледачката му по невнимание изпуска горяща свещ в легълцето му. Това го оставя с белези по тялото за цял живот. Не след дълго една от прислужниците на семейството го изпуска в морето, докато се катери по кораб.

Семейството му е изискано и артистично и възпитава у него любовта към театъра и музиката.

Като съвременен човек, той е повлиян от романтизма на Теодор Жерико, Шопен, Жорж Санд и др. С последните двама поддържа близки приятелства.

Портрет на Йожен Дьолакроа

Формиране на стила на Дьолакроа

Дьолакроа дебютира в Парижкия салон – най-престижната изложба в света в продължение на векове, през 1822г с картината си „Данте и Вергилий“. Вдъхновена е от „Божествената комедия“ на Данте и трагизмът, който струи от нея, както и подходът към фигурите, напомня за великия Микеланджело. Богатство от цветове може би е под влиянието на Рубенс.

 „Клане в Хиос“

Картина, посветена на потушеното въстание на остров Хиос.
„Клане в Хиос“ 1824г

През 1824г, отново в Салона, той излага още една картина с драматичен сюжет – „Клане в Хиос“. Посветена е на потушеното от османците въстание на гърците, живеещи на остров Хиос. Платното не изобразява самото въстание, а по-скоро на последствията му, което е начин Дьолакроа да избяга от традициите на конвенционалното изкуство.

На преден план виждаме група гърци – мъже, жени, деца, сгушени един до друг, и с очи, наведени и тъжни, търсещи пощада. Някои са мъртви, други агонизират, като един мъж, който е почти гол. Явно дрехите му са били разкъсани в жестоката битка. Сега той е лишен от всичко, не само от дрехите, не го очаква нищо друго освен смъртта.

Един от турците е на кон – той е нагоре по вертикала, а гърците са долу по хоризонтала. Това засилва усещането за господството му и неговото доминиращо положение.

Цветовете са мрачни и допринасят за трагизма на представената ситуация.

„Свободата води народа“

Най-известната картина на Дьолакроа
„Свободата води народа“ 1830г

Картината, с която Дьолакроа е запомнен – „Свободата води народа“, понастоящем се съхранява в Лувъра. Рисувана е през 1830г и е вдъхновена от революцията от 27-29 юли, случила се през същата година. Обикновено големи платна като това се използват за исторически събития, митологични или религиозни сцени, но в случая виждаме едно, на което авторът е съвременник.

Въпросната революция сваля от власт крал Шарл Х и го заменя с по-умерения крал Луи-Филип. Уловеният в картината момент показва ситуация, в която изходът все още не е ясен. Хората са готови да се бият по улиците на Париж.

На фона виждаме катедралата Нотр Дам – символ на монархизма и консерватизма, но на покрива й се вее знамето на революционерите.

Жената на картината е персонификация на свободата. Тя е символ на идеята, повела хората на барикадите. Фактът, че гърдите й са голи, е препратка към древността и люлката на демокрацията – Древна Гърция.

По време на Юлската революция Париж все още е средновековен град. Широките булеварди и авенюта са изградени по-късно. Бунтовниците трупат павета и издигат са тях барикади.

„Свободата“ е нарисувана в профил, отново по каноните на изкуството на Античността.  Другата причина е, че тя активно приканва народа да се включи в бунта, като гледа назад.

Двете мъжки фигури на преден план са хора от различни слоеве на обществото. Единият е без връхна дреха и очевидно е от низшите класи, а този до него е добре облечен. Между другото, това е самият Дьолакроа.

Идеята е, че тази революция не е само за бедните, а за целия народ.

В дясната част на платното виждаме ученик, държащ не един, а два пистолета. Именно това момче става прототипът на Гаврош в „Клетниците“ на Виктор Юго.

В долната част виждаме загиналите – огромната цена на свободата. Единият мъж е по нощница. Като че ли е издърпан от леглото, докато е спял, и е убит от хора на деспотичния крал. Драматизмът е засилен от факта, че носи само един чорап и ризата му е окървавена. Дясната му ръка сякаш излиза от картината и навлиза в нашето пространство, пространството на зрителите. Това се отнася до всички мъртви тела на преден план.

Диагоналните линии придават драматизъм. И все пак авторът успява да използва класическата пирамидална структура.

Няколко червени петна изпъкват на фона на мрачните цветове и напомнят за пролятата кръв.

„Осиротяло момиче в гробището“ 1824г

Картина на Дьолакроа, изобразяваща младо момиче, което тъжи за загубен близък
„Осиротяло момиче на гробищата“

Картината е един от шедьоврите на Дьолакроа. На нея виждаме момиче, загубило близките си на гробището, където са погребани. Пълните й със сълзи очи гледат нагоре, към небето. Дали поставя под въпрос милостта на Господ? Изражението й показва не само тъга, но и емоционална болка.

Меланхолията се засилва от бледите краски, които авторът използва, за да нарисува небето, и тъмното и неподдържано гробище. Като цяло фонът е неясен, тъй като не е от първостепенно значение.

Дьолакроа и теорията на цветовете

Много от художниците, живели и творили след Дьолакроа, се възхищават от подхода му към цветовете. Сезан дори казва, че палитрата му е най-красивата в цяла Франция. Тайната е в това, че той възприема всички обекти като цветни, не само тези, които са осветени, но и сенките.

Деветнайсти век е времето, когато се формира теорията на цветовете, с която Дьолакроа със сигурност е бил запознат. В картините си той много често използва допълващи се цветове, които изпъкват, когато са един до друг. Така се постига богат контраст.

За него цветът е емоционален израз. Това се отнася и до художниците, на които е повлиял, като Ван Гог, Сезан, Реноар и други импресионисти и постипресионисти.

Личен живот

Историците мълчат по въпроса за личния му живот. Не оставя реални наследници, само духовни.

Картини:

Picryl.com

Wikipedia.org

Източници:

https://www.britannica.com/biography/Eugene-Delacroix

https://www.theartstory.org/artist/delacroix-eugene/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *