Според свещените книги украшенията показват вътрешния свят и благосъстоянието на индийката. По тях може да се съди дали тя е омъжена, колко деца има, а също и към коя каста принадлежи.
Индийките се разкрасяват с бижута всеки ден, а по-празници си слагат най-доброто, което имат. Правят го не само от суета, а и защото вярват, че блестящите дрънкулки ги предпазват.
Историята на Индия като държава започва приблизително преди 5000 години. Оттогава датира и желанието на индийките да се украсяват с бижута. Рядко се среща жена оттази националност, която не ги обича, като изключим, разбира се, аскетите.
Бижутата не са само за украса, те дават на жената финансова сигурност. Количеството притежавани украшения показват социалния й статус и кастата й.
Сякаш няма друга страна, в която те да са в такова разнообразие. Покриват почти всички части на тялото – от косата до пръстите на краката.
В Индия бижутерите са на особена почит и се радват на подкрепата на меценати. Случвало се е махарджи да водят войни заради тях. За владетелите на Индия те са символ на власт и просперитет.
Златото е най-често използваният метал.
Исторически факти
В продължение на 2000 години Индия е била единственият доставчик на скъпоценни камъни в света. Диамантите от Голконда, сапфирите от Кашмир и перлите от Манарския залив привличат търговци по суша и море към Индия.
Именно индийците изобретяват начина за обработка на диамантите и го предават на древните римляни.
Украшенията са толкова важни за индийците, че са споменати в епосите „Рамаяна“ и „Махабхарата“. А хората, изобразени върху картини и фрески, задължително са закичени.
Защо числото 16 е свещено за индийците?
Смята се, че на 16 години момичето е в разцвета на силите си. Тя вече притежава всички атрибути на красотата. В природата й е да играе и да очарова всички около себе си. Невинността й привлича. Това е най-красивата и енергична възраст.
Не случайно полубоговете са застинали на тази възраст. Шестнайсет са и фазите на луната, това число е свързано и с менструалния цикъл.
Толкова са и символите на красотата за една индийка. Ето и кои са те:
Бинди – това е декоративна точка на челото, поставя се между очите. Най-често е червена, но не е задължително. На метафизичен език това е място с безкраен потенциал. Там е третото око – каналът на мъдростта и възвишената интуиция, божественото знание. То е надарено да вижда в бъдещето.
Синдур – това обикновено е кървавочервен прах, който се поставя под формата на черта на челото. Косата на индийките обикновено е разделена на път по средата. Именно там се рисува синдур. Така се украсяват единствено жените, сключили брак. Червеният цвят е символ на плодовитостта и женската енергия.
Смята се, че предпазва от бръчки и въобще от проблеми с кожата. Защитава и от зли помисли.
Първият досег на едно жена до синдур е по време на сватбената церемония, когато младоженецът го рисува по челото на съпругата си.
Мюсюлманките в Индия също избират този начин, за да съобщят на света, че вече не са свободни.
Тика – е пендант, който се носи на челото, там, където и синдура – на разделената на път коса. Висулката трябва да пада точно в центъра на челото. Отново показва, че жената е омъжена.
Тика символизира обричането на една жена в това да бъде вярна само на един мъж. Жена, която ще продължи рода и ще стане неразривна част от него.
Анджана или коля – това е широка черна линия около очите, която им придава по-голяма изразителност.
Във всички култури очите са израз на емоциите, идващи от сърцето. Те могат да показват щастие, благоговение, любов или похот.
Индийските поети ги сравняват с красиви обекти от природата – нарциси, лотоси, рибки, морета и океани, бездни, огън и какво ли още не.
Нат – украшение, забодено в носа. Индийците смятат, че намалява болките при раждане.
Свикнали сме да вярваме, че носът е отговорен единствено за обонянието. Още в древността обаче са открили, че той отговаря за емоционалната чувствителност, както и за сексуалните рефлекси.
Нат е украшение, смятано за съблазнително. Среща се в различни форми, но най-често е кръгло.
Хаара – нещо не толкова екзотично, а именно – колие, огърлица.
Шията е един от мистичните центрове. Ето защо се смята, че колието привлича и съхранява любовта, носи късмет и предпазва от уруки. То разсейва погледа от лицето на притежателката си и по този начин я предпазва, хипнотизирайки зложелателя.
Навсякъде по света огърлиците имат магически чар. Най-вероятно техен предшественик е била цветната гирлянда, която е съблазнявала с аромата си.
Карн Пхул – обеци. Буквалният превод е „цвете в ухото“.
Смята се, че пробиването на ушите подобрява зрението и концентрацията. В центъра на меката част на ухото има акупунктурна точка.
Според древните предания обеците носят утешение. Колкото по-декоративни и скъпи са, толкова по-лесно намираме утеха от мъката.
Големите обеци са символ на статус и власт за омъжената индийка. Понякога те са толкова тежки, че се налага да се закрепват за косата.
Добавянето на нови бижута към колекцията привлича благополучието в дома.
Най-популярни са тези, наподобяващи цветя и плодове.
Те са отражение на младостта, духовното съвършенство, невинността или всяка друга добродетел, която жената притежава.
Мехенди – временна татуировка с хена. Задържа се по кожата около три седмици. Най-разпространена е в Северна Африка, Индия, Индонезия и арабските страни.
Още преди 5000 години знатните древни египтянки украсявали с рисунки от хена телата и ноктите си.
В Индия тази практика добива популярност през 12-и век и получава по-дълбок смисъл. Вярва се, че тя може да омилостивява боговете. Например Ганеша, синът на Шива, който преодолява всякакви препятствия и винаги е канен на традиционните хиндуистки сватби.
Мехенди се прави и на други церемонии. То символизира силата на любовта в брака. Колкото по-тъмно е толкова по-силна е тя. Червеният цвят означава плодородие и власт.
В рисунката се използват изключително растителни елементи. Те съединяват жената с природата.
Мехенди предпазва от болести, зли духове, нещастия и дори смърт.
Гривни за ръце – те символизират мощната енергия на слънцето. Правят се от всякакви материали, подлежащи на обработка – керамика, камък, раковини, и разбира се, метали като среброто, златото и медта.
Те са знак за това, че жената е сключила брак. Една омъжена индийка никога не излиза от дома си без гривни. По традиция на всяка китка трябва да звънтят по 8, 12 или 24 красиви кръгчета.
Звукът от тях съобщава на околните за присъствието на представителка на нежния пол, която се нуждае от внимание.
Бааджюбанд – представлява гривна за предмишницата. Може да е под формата на пендант или верижка.
В зависимост от традициите на общността, бааджюбандът може да покрива част или цялата ръка от лакътя до рамото. Трябва да прилепва добре. Изработва се от различни материали и обикновено е със сложни орнаменти.
Служи за защита от зли очи и се счита за символ на безупречната красота.
Арси – пръстен с огледало, който се носи на палеца.
Според традициите на Индия, първото, което една жена види сутрин, трябва да е собственото й лице. Затова й е нужно огледалце. То пази красотата и психиката на жената.
Кешапашарачна – прическата на индийката.
Косата принадлежи към елемента земя, тъй като е нещо твърдо и материално. Към елемента вода, защото е свободна и променлива. Свързана е и с огъня поради факта, че расте в близост до главния мозък. Но и с въздуха, защото са вее от вятъра.
Косите имат собствен живот. Растат по-бързо от всяка друга част на тялото. Те са връзката между този свят и бъдещият. Източник са на жизнена и магическа сила.
Често индийките дават в жертва на боговете отрязаните си коси.
Най-разпространено е сплитането им в плитка от три части. Те символизират трите свещени за хиндуистите реки Ганг, Ямуна и Сарасвати, но също и троицата богове Шива, Вишну и Брахма.
Камарбанд – специален колан, който придържа и украсява традиционното за една индийка одеяние, наречено сари.
На него се закача връзка ключове. Това е символичното предаване на пълномощията от свекървата на невестата – новата стопанка на дома.
Гривни за глезена – могат да бъдат най-различни – от тънки верижки до масивни гривни. Понякога по тях за закачени камбанки, които звънтят при всяко движение.
Обеци за пръстите на краката – при тях също има голямо разнообразие.
Сари – традиционното облекло за индийките, което не се е променило много в последните няколко хилядолетия. Представлява дълъг плат – от 4 до 9 метра, увит около тялото.
Съществува в най-различни разцветки. Както и всичко изброено по-горе, може да показва социалния статус.
Съвременни тенденции в бижутерията в Индия
В последните десетилетия все по-модерни стават бижутата, обсипани с диаманти и други скъпоценни камъни. Има и тенденция те да стават по-леки.
За Индия е характерно смесването на различни по стойност материали. Например диамантите могат да са комбинирани с мед, корали или слонова кост и други не дотам ценни камъни и метали.
Бижута носят не само хората, но и статуите на боговете, както и церемониални животни като слонове и коне.
Източници:
https://subscribe.ru/group/mir-iskusstva-tvorchestva-i-krasotyi/434181/
https://www.culturalindia.net/jewellery/history.html
Фотографии:
Unsplash.com