Готиката е стил, който се явява завършващ етап в развитието на средновековното изкуство, започва през 12 век и завършва през 15-16 век. Обхваща най-силно страните от Западна Европа. Дава името си на течение в литературата и на субкултура, но най-силно се проявява в архитектурата. Тя наследява и надгражда романския стил.
През 12 век в западноевропейските страни се случват важни промени. Градовете се разрастват и забогатяват, превръщат се в средище на културния и икономическия живот. Постепенно феодалите започват да губят своите позиции за сметка на укрепваща все повече класа на гражданите.
Именно тогава се заражда готиката – стилът на монументалните сгради, понякога строени с векове. Те се използват не само за религиозни ритуали, но и за театрални постановки, музикални събития и други културни изяви.
Готите
Кои са готите, на които стилът дължи името си?
Готите са източногермански народ. Те населяват различни части на Европа в началото на първото хилядолетие след Христа. Смятани са варвари и на тях се приписва разрушаването на Римската империя. Славата им е отрицателна до такава степен, че във Великобритания през 17 век думата „гот“ е означавала вандал.
Не са известни с големи постижения в архитектурата и изкуството, а по-скоро с номадския си начин на живот. Тогава защо наричаме стилът готика именно по този начин?
Произход на термина „готически“
В книгата си „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ , написана през 1530г, италианецът Джорджо Вазари за пръв път използва термина „готика“. За него – човек, живеещ по време на Ренесанса, готите са варварите, погубили великата империя, която той боготвори, и чиито идеали иска да възроди.
Оказва се, че съвременниците са наричали стила „френски“.
Терминът „готика“ обаче добива популярност и започва да бъде използван като обобщение на Средновековието и да бъде асоцииран с тъмнина, суеверия и опростеност.
Готическа архитектура
Готическата архитектура наследява романския стил и е последван от Ренесанса.
През 1137г. в абатството Сен Дени в днешна Франция е построена първата готическа сграда. Архитектът й е Сугерий – влиятелен духовник, съветник на няколко френски крале.
Готическата архитектура се характеризира с издължени форми и вертикални елементи. Типични за нея са изострените кули. Стремежът е погледът да се извисява нагоре. Постиженията в областта на строителството позволяват навлизането на големи прозорци, което не е типично за предходните стилове.
Вдъхновението за арките идва от арабската архитектура, а мюсюлманският свят претърпява разцвета си в този период. Те обаче са стреловидно пречупени.
Островръхите арки имат един стремеж – стремежът към Рая, който се вярва, че е високо на небето.
Смята се, че готическите катедрали са алегорично представяне на света. Концепцията им, преди всичко височината и издължените форми, имат за цел да оставят усещането, за величието на Господ и нищожността на човешките същества.
Готическа литература
Да, готиката има свое проявление и в литературата. Модата на романи, чието действие се развива в призрачни средновековни замъци, а някоя красива девойка пищи от ужас и чака да бъде спасена, започва с романа на англичанина Хорас Уолпоул „Замъкът Отранто“, написан през далечната 1765г.
В този тип романи винаги има мистерия, страх то неизвестното, мрак, покриващ живота на героите, които отчаяно се опитват да се освободят от него.
Според някои автори стилът е част от Романтизма, а според други е негов предшественик.
И Романтизмът и готическата литература имат за цел да покажат, че съществуват много аспекти на живота, които не могат да бъдат обяснени рационално. Нищо не се изчерпва с науката.
Жанрът е обект на сатирични подигравки и бързо губи популярност, но откриваме негови елементи в творчеството на велики автори като Едгар Алан По, Чарлз Дикенс, сестрите Бронте и др.
Готиката като субкултура
Субкултурните движения несъмнено са интересни. Те обединяват хората около някаква обща идея.
Готическата субкултура се отличава с мистериозност – тъмните цветове и мрачното усещане я правят по-различна от всички други.
Заражда се в края на 70-те години във Великобритания на базата на пънка. За мястото, където това става, се смята клубът Batcave. В началото се разпространява само сред младежите, но днес има почитатели от всички възрасти.
Идеология
Готите нямат ясна философия на живот и отделните й представители теглят в различни посоки. Това, което е очевидно, е естетизацията на смъртта. Почитателите на тази субкултура протестират против масовия вкус, кича и излишната пъстрота.
Фактът, че за тях смъртта е култ, не значи, че се стремят към нея. Много от тях са жизнерадостни хора, които просто се стремят да привлекат вниманието.
Мода
Готическата субкултура има много направления и стилове, но това, което обединява членовете й са черния цвят (понякога се прокрадва червеното) и сребърните украшения. Златото за готите символизира слънцето, което те избягват, както и рутинното ежедневие. Среброто, от своя страна, те свързват с луната, асоциирана с нощта, когато те са най-активни, и другостта, към която се стремят.
Черното и среброто са единствените два елемента, които са общи за напълно различните хора, наричащи себе си готи. Само чрез тях те губят част от своята индивидуалност, на която много държат.
Момичетата наблягат на силния грим. Обичайно е да очертават очите си с черен молив или черна очна линия. Лакът за нокти и червилото най-често са в кървавочервено или отново в черно. Лицето и при двата пола трябва да е мъртвешки бяло. Понякога се „имитират“ тъмни кръгове около очите с цел постигане на зловещ ефект.
Черният цвят се превръща в щит срещу баналния, псевдо разноцветен свят на другите.
Типичната за мъжете прическа е повлияна от индианците – косата е обръсната около слепоочията и повдигната по средата. Понякога е боядисана в ярки цветове.
И мъжете и жените готи могат да бъдат видени да носят дълги черни плащове.
Обикновено са нахлузили черни ботуши с шнурове, често на висока платформа.
Бижута
Трябва да обърнем специално внимание на бижутата. При готите те са много и разнообразни.
Много от тях носят украшения с окултно-религиозния символ анкх, наричан още „египетски кръст“. Характерни са още пръстените, пендантите, значките, брошките със сатанинска символика или някакво друго изразяване на преклонение пред смъртта. Не рядко готите се обкичват с изображения на гробове, черепи или скелети.
Пиърсингът на лицето – устните, езика, веждите е нещо обичайно за тази субкултура.
Терминът „готика“ е богат на противоречия. Минава през вековете и навярно ще се трансформира и в бъдеще.
Източници:
https://www.theartstory.org/movement/gothic-art-and-architecture/history-and-concepts/
https://mirpsihologii.livejournal.com/20889.html
Фотографии:
unsplash.com
flickriver.com
pexels.com
pixabay.com