Великият импресарио Сергей Дягилев и модата

Сергей Дягилев, меценатът на „Руските сезони“, не само прославя руското изкуство на Запад, но и променя хода на балета, танца като цяло, и модата.

Детство

Сергей Дягилев
Портрет на Дягилев

Сергей Павлович Дягилев е роден на 31 март 1872г в Селишчи, Новгородска губерня. Баща му е офицер и потомствен дворянин, великият руски композитор Чайковски се пада негов чичо. Майка му умира скоро след раждането му и Сергей е отгледан от втората жена на баща си.

Детството му преминава в Санкт-Петербург и Перм, малко провинциално градче в планината Урал, където завършва гимназия.

Дягилеви обожават изкуството и около техния дом се върти културният живот в Перм. Те организират литературни и музикални вечери (бащата и мащехата пеят под акомпанимента на сина). Стените са украсени с гравюри на Рембранд, Рафаело и Рубенс.

Именно в артистичната атмосфера на този дом у Сергей се формира огромна любов към изкуството.

Завръщане в Петербург

През 1890г. Дягилев се завръща в столицата, където учи едновременно в Юридическия факултет и в Консерваторията под ръководството на великия композитор Николай Римски-Корсаков.

Не го удовлетворява нито кариерата на юрист, нито на композитор. Влече го изкуството и се проявява като умел организатор. Дягилев стои зад няколко изложби на съвременни художници, както и зад списанието „Мир искусства“ (Светът на изкуството). От него читателите научават не само за съвременното изкуство в Русия, но и какво се случва сред креативните хора по целия свят.

Завладяването на Запада: Началото на „Руските сезони“

Балетът на Дягилев гастролира по света
Балетът на Дягилев в Кьолн

След успеха в столицата на Русия, Дягилев си поставя за цел да завладее тогавашната столица на изкуството, а именно Париж, и да направи руската култура по-популярна там. По това време на Запад знаят малко за Русия и той успява, твърде успешно, да промени това.

През 1906г. Дягилев организира изложбата „Два века руска живопис и скулптура“. За да осигури финансиране, той търси подкрепата на меценати, част от които – членове на руското царско семейство. Аристократи като графиня де Грефюл го въвеждат във висшето парижко общество и активно помагат в начинанията му.

Балетните постановки се намират под мощното влияние на художниците-модернисти. Над декорацията и костюмите работят творци с влечение към символизма, между които не можем да не споменем Пикасо и Матис, художници прославили се с новаторството си по целия свят.

Декорациите, костюмите и дори завесите поразяват със своята художествена изразителност. Играта на линиите довежда зрителите до възторг. Музиката в постановките е разнородна – от класически произведения на Шопен и Щраус до руски композитори, все още слабо познати за западната публика като Римски-Корсаков и Глазунов.

Европейското сценическо изкуство преживява криза през 19-ти век и Дягилев успява да го възроди чрез синтеза на различни видове изкуства, от които впоследствие се ражда съвременният балет.

През 1907г. организира „Исторически руски концерти“, в програмата на които влизат 5 симфонически произведения. Неповторимият глас на Шаляпин, хорът на „Болшой театър“, майсторското дирижиране на Артур Никиш и възхитителният пианист Гофман карат публиката да ахне.

Париж се запознава с операта „Борис Годунов“ през пролетта на 1908 г. Тя обаче няма финансов успех и Дягилев едва успява да покрие разходите по организирането й.

Въпреки моментните неуспехи, „Руските сезони“ продължават 20 години и коренно променят отношението на публиката към танца, а руското изкуство става изключително популярно по целия свят.

Балетът никак не е на почит сред парижаните по това време. Стилът му е класически – балерините носят пачка и корсет. Дягилев променя из основи всичко това.

„Екстремална екзотика“

Костюм от балета "Шехерезада"
„Шехерезада“

„Шехерезада“, балет с премиера през 1910г., има такъв успех, че французойките започват да носят тюрбани и шалвари.

Едни от най-семплите, но и най-вълнуващи костюми, създавани за трупата на Дягилев, са тези за балета „Синия влак“ от 1924г. Автор е не кой да е самата Коко Шанел. Тя смята костюмите за неудачни. Въпреки това създава цели колекции, в които използва бродерии и други елементи, инспирирани от родината на Пушкин.

Русия, която творците, събрани от Дягилев рисуват, е дохристиянска, езическа Русия. Тя е една екстремна, напълно непозната за западния човек екзотика.

Френски дизайнери като Ланвен започват да използват орнаменти, подобни на костюми от представления на Дягилев. Вграждат подобна орнаментика, използват обърнат мъх и същата цветова гама.

Руският балет и Бернайс

Едуард Бернайс е американец, племенник на Фройд, който работи за балетната трупа на Дягилев в продължение на три години по време на турнето й в САЩ.

Човекът, смятан за бащата на връзките с обществеността, изнамира изключително оригинални способи, за да привлече вниманието на американците към това изкуство, което не е никак популярно там по това време.

Той осъзнава, че присъствието в медиите не е достатъчно, затова примамва производители на бижута, дамски чанти, абажури, покривки и други продукти да използват в дизайна им цветове, вдъхновени от костюмите и цялостните постановки на балета на Дягилев.

Негова е идеята балерината Ревалес да се снима с кобра, като змията става нейна запазена марка и привлича вниманието на медиите.

В спомените си Бернайс признава, че за годините, прекарани с трупата, е научил повече за сложността на взаимоотношенията между хората, отколкото за целия си останал живот.

Личен живот

Това, че Сергей Дягилев е по-различен от останалите е очевидно за всички. Със сигурност се знае, че е имал нетрадиционна сексуална ориентация. За любовните похождения на мецената се носят легенди още приживе.

Първият му любовник е Дмитрий Философов, който е и негов братовчед. Отношенията им продължават около 10 години и са прекъснати от жена, с която Философов заживява.

Вацлав Нижински-любимецът на Дягилев
Танцьорът Нижински

През 1908г. Дягилев среща талантливия и многообещаващ танцьор Вацлав Нижински. Той става голямата му любов и го обвързва с балета завинаги. Когато танцьорът решава да се ожени, бива изхвърлен от трупата веднага. Това отключва в него шизофренията и тя слага край на кариерата му.

Смърт

В последните дни от живота си Дягилев намира утеха в колекционирането на картини, редки автографи, книги и ръкописи.

Великият меценат умира от усложнения на диабет на 19 август 1929г. Въпреки че знае за болестта, той не спира с декадентския си начин на живот. Погребан е на острова-гробище Сан Микеле във Венеция.

Човекът, който приживе обича да казва на хората, с които работи „Удиви ме!“, оставя незаличима следа в много изкуства. За съжаление прави грешката да забрани заснемането на представленията, които организира, и за тях можем да съдим само по разкази и черно-бели снимки. Въпреки това приносът му в развитието на изкуството и междукултурния обмен между Запада и Русия е безспорен.

Източници:

http://tyrannyofstyle.com/costumes-of-the-ballets-russes

https://www.culture.ru/materials/184017/sergei-dyagilev-velikii-impresario

https://24smi.org/celebrity/5075-sergei-diagilev.html

Снимков материал:

Unsplash.com

Picryl.com

Comments

  1. Брей, не мога да повярвам, че чета за изкуство в блог. Последно време само с пътуване и манджи се пълнят блоговете.

    Поздрави за времето за четене, систематизиране и четене.

    1. magentaisblue says:

      Благодаря! Надявам се да намериш още някое интересно четиво в блога ми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *