За да разберем настоящето, трябва да сме запознати с миналото.
Връзките с обществеността процъфтяват като професия през 20 век и най-видимо в САЩ, но нейните корени могат да бъдат проследени и се увиват ясно около цялата история на човечеството.
За пръв път терминът „връзки с обществеността“ (Public Relations) е употребен от президента Томас Джеферсън през 1807г. Това става в черновата на седмото му обръщение към Конгреса.
Разбира се, не липсват и примери за ПР практики и преди това.
Гай Юлий Цезар и общественото мнение
Задачата да държи под контрол огромни територии е изключително сложна, особено в древността. Цезар внимателно подготвя римляните за пресичането на Рубикон през 49г пр.н.е, като изпраща редовни съобщения за хода на „Галските войни“. Той съзнателно преувеличава успехите си и неглижира провалите. По този начин вдъхва страх във враговете си.
Осъзнавайки добре силата на новините за оформянето на нагласите на хората, той публикува ежедневник, с името Acta Diurna („дневни записки“). Той бива издаван цели 400 години.
Можем да разделим историята на професията пъблик рилейшънс в съвременността на няколко етапа. Ето кои са те:
Ерата на публичността – 19 век
Основни характеристики:
- Еднопосочна комуникация – липса на обратна връзка
- Фокусът е върху привличане на вниманието. Няма значение дали отношението на публиката е добро или лошо, стига да се печелят пари.
- Почти никакви възможности за проучване
- Слаб интерес към етиката
Тези лоши практики са причината професията все още да има негативна слава сред някои групи от хора.
Говорейки за тази епоха, не можем да не споменем името на Пи Ти Барнъм. На него е посветен филмът „Най-великият шоумен“, който изопачава историческата истина. Барнъм не е човек, който помага на хора с проблеми, той се възползва от тях, и то изключително безскрупулно.
Смятан е за вдъхновител на идеята, че „няма лоша реклама“. Събира хора с дефекти, както и странни животи, и прави сензация от тях.
Томас Едисън е друг представител на тази епоха, отново противоречива личност. Един от главните участници в така наречената „Война на токовете“ заедно с едно друго голямо име – Никола Тесла. Едисън поддържа тезата, че в САЩ трябва да се изгради постояннотокова мрежа, а от компанията Уестингхаус, чийто представител е Тесла, са привърженици на системата с променлив ток.
За да убеди общественото мнение, че променливият ток е опасен, той прави редица шокиращи опити с животни и дори с хора, на които кани представителите на медиите. Иначе великият изобретател наистина прекрачва границата при някои от тях.
Убити са няколко животни, между които слонът Топси.
Едисън прекалява до такава степен, че се налага да напусне собствената си компания. Последната капка е екзекуцията на човек на име Уилям Кемлър. Същият е осъден на смърт и за да се изпълни присъдата, е използван електрически стол, дело на Едисън. Процедурата продължава цели 17 секунди, в които Кемлър е буквално изпържен жив.
Ерата на информацията – ранните години на 20 век
Тя се характеризира с:
- Предоставяне на точната информация
- Все още наблюдаваме еднопосочна комуникация
- Проучването и етиката в професията са на високо ниво
Айви Лий е смятан за един от „бащите на ПР“. Като бивш журналист, той знае какво е нужно, за да се привлече вниманието на медиите. Лий също участва във „Войната на токовете“, но на страната на Уестигхаус. Той съветва компанията да е честна с хората и просто да си върши работата, а Едисън сам ще се съсипе, сам „ще изкопае гроба си“. Така и става.
Айви Лий работи и за Pennsylvania Railroad Company. Поканен е от компания във връзка с типичен случай на кризисен ПР, а именно – многобройни злополуки, свързани с влакове. Първоначалната цел е всичко да бъде покрито, така че никой да не разбере за нещастните случаи. Лий обаче е на мнение, че това е най-лошият вариант. Според него публиката може да прости случилото се, но не може да прости лъжите.
Той съветва компанията следното:
- Да бъде честна и да признае вината си
- Да поиска прошка
- Да плати обезщетения
- Да гарантира, че ще направи всичко възможно злополуките да спрат
Ерата на застъпничеството – средата на 20 век
Фокусира се върху:
- Оформянето на мнението и поведението на хората
- Двупосочната комуникация
- Проучване на нуждите и желанията
- Развива се по време на Втората световна война
Едуард Бернайс е смятан за „втория баща“ на връзките с обществеността. Образованието му е в областта на психологията и социалните науки. Повлиян е изключително много от чичо си Зигмунд Фройд.
Според Бернайс трите цели на пъблик рилейшънс са: да информира, да убеждава и да свързва хора с други хора. Поставя акцент върху дълбинното изучаване на публиката. Това прави, когато работи за American Tobacco Company, и се опитва, и то успешно да убеди жените да започнат да пушат, тъй като това е израз на придобитата им съвсем отскоро свобода.
Повече за него тук:
Дорис Флайшман е съпругата на Бернайс, която е отявлена феминистка и отказва да приеме фамилията му след сватбата. Според някои автори именно тя стои зад някои от неговите идеи, но славата остава за Едуард.
Дорис Флайшман прокарва идеята за работата pro-bono, която е популярна и днес. Работата без заплащане може да бъде добър начин за позитивна публичност.
Ерата на осъществяването на връзки – краят на 20 век – досега
Акцентът е върху:
- Двупосочната комуникация – пряко общуване с клиентите
- Изграждане на връзка с клиента – възможно с помощта на социалните медии
- Нужда от бърза адаптация към новите технологии
Сякаш липсват ярки личности, които да водят професията напред и да се открояват. За това пък има много важни случаи, от които можем да се поучим. Ето един от тях:
Скандалът с лекарството Тиленол
През септември 1982г седем човека от щата Илинойс умират, след като са приели лекарството. Оказва се, че неизвестен извършител е добавил цианид в червената част на капсулите, след което ги е опаковал отново и ги е върнал в магазинната мрежа.
По това време Тиленол е най-популярното болкоуспокояващо в САЩ. Вината за случилото се би могла да бъде стоварена изцяло върху компанията, която го произвежда – Johnson&Johnson. Вместо това тя предприема скъпоструваща кампания, която ще влезе в учебниците по ПР.
Всички опаковки са изтеглени бързо от рафтовете в аптеките, което струва на компанията милиони. В крайна сметка тя показва, че поставя здравето на потребителите по-високо от печалбата. Открита е гореща линия за разтревожени клиенти. Прави се открит призив да не се приема лекарството.
Тиленол бързо възвръща позициите си на пазара и се превръща в пример за успешен случай на кризисен ПР.
Източници:
https://www.meltwater.com/en/blog/the-history-of-public-relations
https://www.communication-director.com/issues/b2b-or-not-b2b/very-brief-history-pr/#.YSnWk44zbIU
Фотографии:
picryl.com