Носенето на украшения е било истинска проява на лукс за хората през 17-и век. Изкуствата и иновациите по това време наричаме „барок”. Панделките и цветята са основните теми в бижутерството. Използването на арабескови мотиви (вдъхновени от изкуството на мюсюлманските страни), симетрията и различни видове скъпоценни камъни водят до качествена промяна в тази сфера.
Думата „барок“ в превод от италиански (barocco) означава “причудлив“. В Португалия така наричат големите перли с неправилна форма. Този стил в европейската култура започва в края на 16-и и началото на 17-и век и продължава до осемнайстото столетие. Терминът е въведен по-късно от критици, а не от самите участници в него.
За барока са характерни парадността, пищността, подчертаната тържественост и разкош, чувствеността, отказът от строгите, прости форми и канони от епохата на Ренесанса в полза на многообразието и съчетаването на контрасти. Представата за света и човека са като за неща сложни и изменчиви. Този стил се проявява в такива изкуства като архитектурата, скулптурата и живописта, литературата, танца и музиката, и не на последно място – бижутерството.
Барокът като феномен на културата и изкуството има италиански корени, но основите му в сферата на бижутерията са положени във Франция. Счита се, че именно в тази епоха се заражда разделянето на украшенията на дневни и вечерни. Любувайки се на картините на големите майстори от миналото, а именно: Рубенс, Вермеер, Караваджо, Веласкес, Ван Дайк, можем да видим какви украшения са носени през тази епоха и да разберем защо тяхната театрална красота вдъхновява и съвременните дизайнери. Горе виждате шедьовъра на Вермеер „Момичето с перлената обеца“.
През 17-ти век се наблюдава разцвет на бижутерството в цяла Европа. Големи пенданти, фиби и други украшения за косата, изработени с най-изящните и екстравагантни материали, показват новия ентусиазъм за впечатляващи аксесоари, носени в двора, заедно с кралските емблеми, или т.н. хералдика.
Вместо да надяват множество бижута, богатите хора залагат на зашеметяващи висококачествени образци. Луи XIV е френският крал, който се отличава с любовта си към украшенията. Към края на живота си той се оказва с огромна колекция от тях, не малко инкрустирани с диаманти. Модата мъжете да носят екстравагантни украшения е много разпространена във Франция за разлика от другите европейски страни.
В началото на 17-ти век дизайнът на бижутата бива силно вдъхновен от природата. Тенденцията се налага първо във Франция, но скоро след това се разпространява из цяла Европа. Формата на граховата шушулка и по-късно цветята стават много популярни. Подобряването на търговските връзки с Изтока довежда до това нови растителни видове, непознати дотогава, да се разпространят из Стария континент и това довежда до истинска лудост. Като пример можем да дадем манията по лалетата през 1634 в Нидерландия.
Това е и време на иновации. Появява се терминът „брилянт“. Той се използва за описване на фасетирани диаманти. Бароковите брилянти са предимно квадратни или с формата на възглавница, с остри павилиони (долните части на диамантите) и корони (горните части на диамантите). За да се увеличи визуално размерът им, диамантите са обковават в сребро. Това засилва блясъка им по време на вечерни празненства, провеждани на светлината на свещи.
От цветните камъни рубините, изумрудите и топазите са сред най-търсените по това време.
Златните украшения се носят със забележителна екстравагантност в тази епоха. Често те са декорирани със скъпоценни камъни, носени на сватби или други социални събития. Бразилия става главният източник на диаманти. Техниката за обработването им се усъвършенства. Започват да се използват по-леки и въздушни късове скъпоценни камъни, които заменят старите масивни бижута от злато и емайл, изработвани през 16-и век. Този тип украшения са внасяни най-често от Унгария. А майсторите бижутери са главно от Лондон, Сохо, Ковънт Гардън и Спайтълфийлдс във Великобритания.
Перлените огърлици са изключително модерни в епохата на барока. Това се потвърждава от картините на Антонис ван Дайк (1599-1641), в които изобилстват този тип украшения. Перли, нанизани под формата на къси огърлици, колиета от няколко нишки или дълги с масивни пенданти и с инкрустирани камъни. Често колиетата са връзвани с панделка. В края на столетието започват да се налагат закопчали, украсени със скъпоценни камъни. Голямо количество перли са използвани за направата на огърлици и масивни гривни, носени заедно или използвани за украсяване на косите на членове на кралското семейство. Техният брой достигал до 2 000 големи перли и 4 000 малки за един наниз.
Барокът днес
Дизайнерите никога няма да спрат да гледат назад в историята в търсене на вдъхновение. Така е и с барока. Произведенията, които наподобяват тези създадени през 16-и и 17-и век, но не принадлежат на тази епоха, наричаме необарок.
Придържайки се към него, не бива да се прекаляваме със златото и блестящите елементи, за да не изглежда тоалетът гротескно или кичозно.
Отляво виждаме един добър пример за инкорпориране на класически елементи от барока в съвременния стил.
Може би най-големият почитател на необарока е модната къща Dolce&Gabbana. На дефилето през 2016 г. моделите демонстрират ленти за коса, диадеми, масивни обеци с фигурки с ангелчета, изкуствени перли, цветя, листенца и плодове.
Ако се интересувате от други течения в изкуството, прочетете статията ми:
Източници:
http://costume-jewelry-magazine.blogspot.com/2012/08/jewelry-history-in-17th-century-baroque.html
https://sunmag.me/tsennosti/30-06-2016-yuvelirnyj-stil-barokko.html
Фотографии: http://www.flickriver.com