Произведенията на Анди Уорхол много често са използвани от негови последователи като отправна точка в предаване на послания и предизвикване на точно определени асоциации. Ето защо е полезно да се запознаем с личността му.
Анди Уорхол (на английски: Andy Warhol) е американски художник, един от водещите представители на течението попарт. Произведенията му се занимават с връзката между изразяването на личността и света на суперзвездите и рекламата. Започва като илюстратор на реклами и пожънва огромен успех със своята работа като художник, режисьор на авангардни филми, звукозаписен продуцент и писател.
Детство
Анди е четвъртото дете на Юлия и Ондрей Уорхол, емигранти от карпатско-русинското село Микова, намиращо се в източна Словакия. През 1913 г. баща му, спасявайки се от постъпване в армията на Австро-Унгария, се премества в Америка. Детството на Уорхол протича в Питсбърг по време на Голямата Депресия, в работническия квартал, населен в по-голямата си част от източноевропейци, които не забравят своята православна вяра. С възпитанието на Анди се заема майка му, чиито занимания – изработване на изкуствени цветя, великденски украшения и други видове ръкоделие, способства за формирането на чувството за естетика на бъдещия велик художник.
След преместването в Окланд (предградие на Питсбърг) Анди посещава обикновено училище. Расте като весело и високо момче, на ръст е 180 см, докато не го настигат здравословни проблеми. В трети клас той развива болестта хорея на Сиденхам. Тя се изразява в неволеви неконтролируеми движения на мускулите.
От нормално, жизнерадостно момче той се превръща в страдалец. Не може да посещава училище, подиграван е от приятелите си. Развива панически страх от болници и всичко свързано с тях. Явно именно в този период в него се развива типичната за повечето творци чувствителност.
Под влияние на майка си, Анди се пристрастява към рисуването. Претворява на хартия лампички, химикалки, ключове и вижда в предметите от ежедневието вдъхновение за своите първи художествени произведения. Момчето обича да прави колажи от изрезки от вестници, а след това да вижда истории от движещи се картинки с помощта на проектор.
Докато посещава кръжок по визуални изкуства, е помолен да напусне, защото се справя много по-добре от останалите и с това ги потиска и демотивира. По-късно завършва „Карнеги-Мелън“ институт.
Първи стъпки в изкуството
Жъне големи успехи още в началото на кариерата си. Започва с оформянето на витрини, както и с рисуването на картички и плакати. Сътрудничи си с Harper’s Bazaar и Vogue.
Първата му изложба е през 1952 г. в Ню Йорк. В този период се засилва увлечението на художника към трафаретния печат, който той използва за създаването и последващото размножаване на своите произведения. С помощта на матрици на основата на собственоръчно изработени фотографии и изрезки от вестници Анди създава своите най-известни картини, монохромни и цветни колажи с изображението на Миг Джагър, Мао Дзедун, Лиз Тейлър, Одри Хембърн и др.
Уорхол и Америка
В центъра на творчеството на Анди Уорхол е общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности. Например Кока-Кола представлява демократичното равенство между хората. Той използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20 век.
Картината, създадена през 1962 г., и представляваща двайсет и пет пъти лицето на Мерилин Монро в различни цветови комбинации, утвърждава световноизвестната певица и актриса като секссимвол. Много творци използват отличителните характеристики на картината, цветовете и цялостната стилистика, за да се самоиронизират (или да приравнят с Мерилин). Така правят известни личности като Майкъл Джексън, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и дори Татяна Лолова („Домашен Арест” – картината на стената).
Мерилин Монро е емблема на красотата, световна звезда, и всеки, който е изобразен по начин, сходен с творбата на Уорхол, бива сравняван с нея. Придават му се нейните качества. В клипа на Били Айдъл „The Cradle of Love”, не случайно нареклият себе си „идол” изпълнител, избутва Мерилин от картината на стената. Той е истинският секссимвол или поне желае да се доближи до нейния статус.
Уорхол вдъхновява
Използването на творчеството на Уорхол за „кавъри” е един вид преклонение пред изключителна му креативност. Малко творци са истински новатори.
Неговите „15 минути слава” продължават вече десетилетия и ще продължат още много време, особено с разпространението на дигиталните медии и надделяването на визуалното над вербалното. Не е случайна английската поговорка: „една снимка струва повече от сто думи”.
Той пръв започва да използва шаблони за рисунките си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и превръщането му в такава стока. Парадоксално, творба на човека възхищавал се на факта, че „Кока-Кола винаги е Кока-Кола. Кока-Колата, която пие президентът е същата като твоята или моята“ е продадена за 100 милиона долара. Това е картината „Осем Елвиса” – една от най-скъпите в света.
Уорхол и доматената супа
В края на 1961г и началото на 1962г Уорхол създава едно от най-запомнящите се свои произведения, а именно – „32 консерви със супа Кемпбъл“.
За него тези консерви не са нещо тривиално, намерено в супермаркета, а са много специални. По време на боледуването на майка му от рак на дебелото черво, което става в детството му, брат му му готви супа от консервите Кемпбъл, и то всеки ден. Заедно с това го уверява, че майка им ще се върне и че всичко ще бъде наред. Така и става.
За създаване на творбата Уорхол използва метода на принтирането.
Един обикновен предмет от ежедневието се превръща в предмет на изкуството.
Изложбата на 9-ти юли 1962 г е видяна от малцина, но предизвиква скандал. Възниква спор за естетическите й качества и това дали е етично да се изобразяват произведени във фабрика предмети.
Начинанието не води до финансов успех за автора.
Въпреки това творческият му подход остава ненадминат и до днес и се използва широко във всички сфери на изкуството.
Уорхол оцелява след парадоксален атентат, който се случва по случайност. Целта на прострелялата го жена е друг човек. Спасен е след масаж на сърцето, извършен от хирург.
Смъртта му настъпва след наглед рутинна операция на жлъчката. Погребан е в ексцентричен костюм на свой приятел дизайнер близо до своите родители.
Знаехте ли, че Анди Уорхол:
- Обожавал летищата и се вдъхновявал от минаването през контрола, което правел много пъти един след друг
- Носел перука в цвят сребро, защото започнал да оплешивява твърде рано
- Харесвал химическото чистене и стоял в ъгъла на едно от тях, за да се наслаждава на мириса на химикалите и шума на машините
- Наричал студиото, в което творял „фабрика“
- Имал е намерение да открие ресторант за хора, които да се хранят сами, нещо, което той самият обичал да прави
- Наел двойник, който да го замества на събития, на които не желаел да присъства?
Снимков материал:
pixabay.com, Unsplash.com
Източници: